Карл Густав Юнг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без -ми,-ти,-ри,-в за ден |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име
| категория = психолог
| описание = швейцарски психолог и психиатър
Line 25 ⟶ 24:
'''Карл Густав Юнг''' ({{lang-de|Karl Gustav Jung}}) е [[Швейцария|швейцарски]] [[психология|психолог]] и [[психиатрия|психиатър]] от [[немски]] произход, ученик на [[Зигмунд Фройд]].
Създава направление в [[психология]]та, наречено „[[аналитична психология]]“. Юнг изследва и пише за [[митология]], [[религия]], [[антропология]], [[приказка|приказки]], [[алхимия]], [[сън]]ища и др. Личността на Юнг е една от най-големите загадки на
== Биография ==
Line 34 ⟶ 33:
=== Ранни години ===
==== Детство ====
Карл Густав Юнг е роден в Кесвил, намиращ се в швейцарския кантон [[Тургау]], на 26 юли 1875
Когато Юнг е на 6 месеца, баща му е назначен в по-престижната енория в [[Лауфен]], но напрежението между родителите на Юнг расте. Емили Юнг е била ексцентрична и депресивна жена; прекарвала голяма част от времето си в нейната спалня, където казвала, че духовете я посещавали нощем. Юнг имал по-добра връзка с баща си. Въпреки че била нормална през деня, Юнг казва, че през нощта майка му ставала странни и мистериозна. Юнг твърди, че една вечер видял леко сияеща и неясна фигура да излиза от нейната стая, с глава, отделена от врата и плаваща във въздуха пред тялото.
Line 40 ⟶ 39:
Майката на Юнг напуснала Лауфен за няколко месеца, поради хоспитализация близо до Базел за неуточнена физическа болест. Баща му отнесъл детето да бъде гледало от неомъжената сестра на Емили Юнг в [[Базел]], но по-късно той бил пак върнат в дома на баща си. Продължаващите пристъпи на разсеяност и депресивно настроение на Емили Юнг повлияли нагласата на сина ѝ към жените – той възприемал една „вродена ненадеждност“ в жените. Това е нагласа, която по-късно той определя като „недъга, с който започнах“. Той вярвал, че това е спомогнало за неговите понякога патриархални нагласи към жените, но тези нагласи са били общоприети в неговото общество. След 3 години живот в Лауфен, Паул Юнг поискал прехвърляне; бил изпратен в Kleinhuningen, близо до Базел, през 1879 г. Смяната на мястото довело Емили Юнг до по-близък контакт със семейството ѝ и това повдигнало нейната меланхолия.
Юнг бил самотно и интровертно дете. Още от детството той вярвал, също както майка му, че има две личности – на съвременен швейцарски гражданин и личност, която по-скоро
Някои детски спомени оставили доживотен отпечатък в него. Като момче той издялал малка човешка фигура в края на дървената си линия за училище и я сложил в кутията си за моливи. Добавил и камък, който бил боядисал на две – горна и долна част – и скрил кутията на тавана. Периодично се връщал при фигурката, често носейки със себе си малко парчета хартия със съобщения, записани на неговия собствен таен език. По-късно Юнг обмисля, че тези ритуални действия водели със себе си чувството на вътрешен мир и сигурност. Години по-късно той открил, че има съответствия между тези негови изживявания и практиките, асоциирани с тотемите в туземните култури, като например събирането на камъни-души близо до Арлесхейм или предметите tjurunga от Австралия. Той заключил, че неговите интуитивни церемониални действия са били безсъзнателен ритуал, който той практикувал по начин, който бил поразително близък до тези, практикувани на далечни места, за които, като момче, не знаел нищо. Неговите заключения относно символи, психологически архетипи и колективното несъзнавано били вдъхновени, отчасти, от тези преживявания.
Line 46 ⟶ 45:
На 12-годишна възраст, малко преди края на първата му година в хуманитарната гимназия в Базел, Юнг е бил бутнат на земята от друго момче, толкова силно, че за момент изгубил съзнание (Юнг по-късно оценява, че инцидента бил индиректно негова вина). Тогава му минало през главата „сега няма нужда да ходиш на училище“. От този момент нататък, всеки път, когато отивал към училище или започвал да пише домашното си, той припадал. Така останал вкъщи в продължение на 6 месеца, докато веднъж дочул баща си да говори загрижено на негов гостенин, че е притеснен за бъдещите способности на момчето да поддържа себе си. Предполагали, че имал епилепсия. Изправен пред реалността на бедността на семейството му, Юнг осъзнал нуждата от академичен успех. Той отишъл в кабинета на баща си и се зачел в латинска граматика. Припаднал още 3 пъти, но в крайна сметка превъзмогнал импулса и не припаднал повече. Тази случка, припомня си по-късно Юнг, е когато е научил какво е невроза.
==== Университетски години и
Юнг не е смятал да учи [[психиатрия]], защото не се е смятало за престижно тогава. Но, докато четял учебник по психиатрия, бил много развълнуван, когато открил, че психозите са болести на личността. Интересът му веднага е бил хванат – тази дисциплина включвала в себе си както биологичното, така и духовното, точно това, което той е търсел. През 1895
През 1900 г. Юнг започва да работи в психиатричната клиника Бюргхолци в Цюрих заедно с [[Ойген Блойлер]]. По това време Блойлер вече бил в комуникация с австрийския невролог Зигмунд Фройд.
Line 54 ⟶ 53:
==== Служба по време на войната ====
По време на [[Първа световна война]] Юнг е
▲По време на Първа световна война Юнг е бил привикан за военен лекар и скоро станал комендант (commandant) на пленнически лагер за британски офицери и войници (швейцарската неутралност задължавала швейцарците да задържат всички войници, независимо от коя страна на конфликта, които са преминали през тяхната граница, при опит да избегнат залавяне). Юнг полагал усилия, за да подобри условията на войниците заседнали на неутрална територия и ги окуражавал да посещават университетски курсове. През това време Юнг също започва да рисува първите си мандала рисунки.
=== Брак ===
През 1903 г. Юнг се жени за Емма Раушенбах, дъщеря на богато семейство от Швейцария.
▲През 1903 г. Юнг се жени за Емма Раушенбах, дъщеря на богато семейство от Швейцария. Те имали пет деца: Агате, Грет, Франц, Мариан (Marianne) и Хелен (Helene). Бракът продължава до смъртта на Емма през 1955 г.
По време на брака си Юнг е имал извънбрачни връзки. Връзките му със Сабина Шпилрайн и Тони Волф са най-известните.
=== Изолация в средата на живота ===
Заради публикуването на „Промени и символи на либидото“ през 1912 г. се случва раздялата между Юнг и Фройд. Писмата, които са си изпращали, показват отказа на Фройд да разгледа идеите на Юнг. Това отхвърляне води до онова, което Юнг описва в „Сънища, спомени, мисли“ като шумно неодобрение. Всеки, който познавал, се отдалечил от него, с изключение на двама негови колеги. Юнг описва книгата си като „опит, само частично успешен, за създаване на по-широка рамка за медицинската психология и довеждане на цялостта на психичния феномен в нейните компетенции“. (Книгата е по-късно редактирана и издадена под името „Символи на трансформацията“ през 1922 г.
=== Лондон 1913-1914 г. ===
Юнг води лекции на срещи на Лондонското психо-медицинско общество през 1913 и 1914 г. Пътуванията му скоро биват прекъснати от войната, но неговите идеи продължили да получават внимание в Англия, най-вече чрез усилията на Констанс Лонг. Тогава се превеждат и издават първите английски томове на събраните му трудове.
=== ''Червената книга'' ===
През 1913 г., на 38-годишна възраст, Юнг започва да преживява ужасна „конфронтация с несъзнаваното“. Има видения и чува гласове. На моменти се притеснява, че е заплашван от [[психоза]] или изпада в [[шизофрения]]. В усамотение започва да практикува метода, който по-късно нарича активно въображение. Записва всичко, което чувства или вижда в малки дневници. След това започва да преписва тези бележки в голяма книга, подвързана с червена кожа, над която работи с прекъсвания цели 16 години.
| |||