Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 14:
== История ==
В рамките на ограничените финландски въоръжени сили, които имат основно местни функции, Трети стрелкови батальон има представителни функции, включващи участието в реални военни действия съвместно с основните въоръжени сили на Руската империя. През март 1831 година той е изпратен в [[Полша]] и в продължение на няколко месеца подпомага потушаването на Полското въстание. Планирано е участието на батальона в руската интервенция срещу [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]] през 1849 година, но той не влиза в активни бойни действия, оставайки за няколко месеца в резерв при [[Брест (Беларус)|Брест-Литовск]]. По време на [[Кримска война|Кримската война]] през 1853 – 1856 година отново е използван като спомагателна част на руска и полска територия, като за известно време охранява императорския дворец в [[Павловск]].{{hrf|Цачевски|2013|40 – 41}}
Най-значителната военна кампания, в която участва батальонът е Руско-турската война. Заповедта за изпращането му на Балканския фронт е издадена на 3 август 1877 година и през следващите седмици той е окомплектован до около 900 души, близо 200 от които са новоприсъединиле се доброволци. Под командването на полковник [[Георг Едвард Рамзай]] той заминава от Хелзинки на 6 септември, прехвърлен е с влакове до [[Фрътещ]], и оттам продължава на собствен ход до позицията си в [[Бъркач|Йени Бъркач]] при [[Плевен]].{{hrf|Цачевски|2013|42 – 45}}
На 24 октомври Финският батальон участва в първото си и най-голямо сражение по време на войната, [[Битка при Горни Дъбник|битката при Горни Дъбник]]. Рано сутринта той пресича река [[Вит]], след което две от ротите му участват в настъплението от север, а другите две роти се включват в основната атака от изток по-късно през деня. 24 души от батальона, сред които шестима офицери, са убити, а 94 души са ранени, като сред тях е и командирът полковник Рамзай.{{hrf|Цачевски|2013|46 – 47}}
След битката при Горни Дъбник Финският батальон прекарва няколко седмици край Плевен, след което се придвижва на югозапад и в края на ноември участва в [[Битка при Правец|битката при Правец]]. След превземането на [[Ботевград|Орхание]] от руските войски батальонът остава за няколко седмици край село [[Врачеш]]. На 25 – 28 декември, зле снабден с храни и още с летните си униформи, той преминава при тежки зимни условия прохода [[Ботевградски проход|Арабаконак]], а на 31 декември участва в престрелки при [[Долно Камарци]] и [[Саранци]] по време на [[Битка при Ташкесен|битката при Ташкесен]]. На 3 януари 1878 година участва в превземането на моста над [[Искър]] при [[Враждебна]], както и в гасенето на подпаленото от отстъпващите османски части село. На следващия ден влиза с руските войски в изоставената от османците [[София]].{{hrf|Цачевски|2013|49 – 51}}
На 9 януари Финският лейбгвайрдейски батальон напуска София, придвижвайки се през Ихтиман към [[Пловдив]], където участва в [[Битка при Пловдив|превземането на града]]. Остава в Пловдив до 21 януари, след което е прехвърлен в [[Одрин]], където пристига на 28 януари, няколко дни преди сключването на примирието, а на 24 февруари батальонът пристига при [[Сан Стефано]] край [[Константинопол]]. По време на цялата кампания той е тежко засегнат от инфекциозни заболявания, най-вече [[тиф]], които довеждат до около 150 жертви, повече от загиналите при бойните действия около 40 души.{{hrf|Цачевски|2013|51 – 53, 55}}
На 23 април 1878 година Финският батальон напуска Сан Стефано с руски кораб и е прехвърлен в [[Одеса]], откъдето с влак заминава за Хелзинки през Санкт Петербург. На 10 май той е тържествено посрещнат в Хелзинки с многохилядни манифестации.{{hrf|Цачевски|2013|53}}
== Бележки ==
Line 35 ⟶ 41:
[[Категория:Руски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Отношения между България и Финландия]]
| |||