Разлика между версии на „Алдомировци“

Премахната редакция 8657804 на Vodnokon4e (б.)
(Версия от 06:38, 10 август 2018 - следващото е копирано от biznes-catalog.com/.../82-кметство-алдомировци.html)
(Премахната редакция 8657804 на Vodnokon4e (б.))
Етикет: Връщане
| изт-дължина = 22.967
| площ = 36.582
|Адрес на Кметството=с. Алдомировци ул. "Алдомировска"„Алдомировска“ №93}}
 
'''Алдомировци''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Сливница]], [[Софийска област]].
 
На около 2 километра от селото се намира жп. гара Алдомировци, откъдето преминава влаковата линия [[Калотина запад]]-[[Свиленград]].
[[Картинка:Aldomirovtzi-railway-station.JPG|мини|ЖП гара-Алдомировци]]
 
Село Алдомировци е разпределителна точка към повечето от останалите населени места в Община Сливница – Братушково, Бърложница, Радуловци и Извор, през които се достига до Бахалин, Драготинци, Повалиръж и Пищане.
 
На височината Мрамор в '''село Алдомировци''' се намира [[Паметник (Алдомировци)|Първия войнишки паметник]] (туристическа информация) в страната, които бе включен в 100-те Национални туристически обекта на България.
 
На около 1,5 км от ж.п. гара Алдомировци се намира една от забележителностите на селото – '''[[Алдомировско блато|Алдомировското блато]]'''. Блатото е '''защитена местност''' с цел „опазване на естествените местообитания на защитени и редки видове водолюбиви птици и растителните асоциации на 40 вида висши растения“. Площта му е 129,40 хектара. В него се срещат много редки видове растения и водолюбиви птици (бойница, голям гмурец, малък гмурец, черноврат гмурец, дъждосвирец, бял щъркел, малка чайка и други). Тук е и рекордът за уловен бял амур с въдица – 22,700 кг. от 1982 година.
 
В района на блатото са разположени местностите Мека црев и Три уши, където през ноември 1885 година се водят едни от най-важните сражения от [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]].
 
Интересен факт е, че на името на селото е именуван хребет, разположен на Антарктида. '''[[Алдомировски хребет]]''' (Aldomir Ridge) се намира в южната част на полуостров Тринити (Земя Греъм) между ледника Шогрен на запад и ледника Бойдъл на изток. Има дължина 14 километра – между плато Детройт на север-северозапад и залива Шогрен на юг-югоизток, ширина 4,2 километра и височина до 1350 метра в северния му край.<ref>http://info.slivnitsa.com/населени-места/село-алдомировци</ref>
На 1 км от жп. гарата се намира известното [[Алдомировско блато]].
 
== История ==
[[Картинка:Aldomirovtzi-pametnik 1895.JPG|300px|thumb|leftмини|Паметник на загиналите в сражението край Алдомировци, [[Сръбско-българска война]], 1885. Този паметник е първият войнишки паметник в България.]]
В околностите на Алдомировци се провеждат част от бойните действия по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] и [[Сливнишко сражение|Отбранителното сражение при Сливница]] на [[5 ноември|5]]-[[7 ноември]] [[1885]]. Тук са разположени частите на „Преславския редут“ и „Знаменития люнет“. На височината МрамораМрамор край гробището на село Алдомировци (насе 4намира км[[Паметник от(Алдомировци)|Първият гр.войнишки Сливница)паметник сев намираБългария]].<ref>[http://history.slivnitsa.com/първи-войнишки-паметник-алдомировци първиятПървият войнишки паметник в България.]</ref> В тази братска могила са положени костите на българи и сърби. Паметникът е посветен на разградските и преславските войници и офицери, дали живота си за Родината в боевете от Сръбско-българската война през 1885 г. При освещаването на паметника е присъствал и Княз Фердинанд, съществува снимка, която документира присъствието му.
 
При честване на годишнини от битката при Сливница, до паметника на геройски загиналите, заедно с българския трибагреник се е поставял и [[Италия|италианският]] флаг, в чест на италианските работници работили по жп линията, които участват в строежа на защитните съоръжения около селото.
[[File:Ьвадпсидэ.JPG|400px|thumb|„Освещаване на паметника в Алдомировци“, 1890 година. Снимката е публикувана в българското списание „Искра“, 1891 година, автор: Иван А. Карастоянов (1853 – 1922), придворен фотограф, София.]]
 
== Религии ==
Населението изповядва източното православие.
[[Картинка:Aldomirovtzi-railway-station.JPG|мини|ЖП гара-Алдомировци]]
 
В самия център на Алдомировци се намира ремонтираният наскоро православен храм „Свети Спиридон“, създаден през 1856 г.
[[Файл:Aldomirovtsi-church-St-Spiridon.jpg|мини|Православен храм „Свети Спиридон“]]
 
== Обществени институции ==
* Селото е с много добре развита инфраструктура и е много добре благоустроено. Има поща и здравен център.
* В селото има много добре уредено читалище – „Светлина“, в което традиционно се развива фолклорен танцов състав.
* Има голямо [[основно училище]] – '''''„Иван Вазов“ то е най-старото работещо училище в Софийска област. Открито е през далечната 1854 г. от свещеника Величко Станоев.''''' ''Алдомировското училище става Пълно основно училище с първоначален етап и прогимназия през учебната 1923/1924 г. От януари 1951 г. то приема своите възпитаници в днешната си сграда, издигната с доброволния труд на жителите на най-голямото село на община Сливница, в което днес живеят постоянно около 1300 души.''
* Има голямо [[основно училище]] – „Иван Вазов“.
 
== Културни и природни забележителности ==
В района на селото има няколко изкуствени водоема за спортен риболов („Воден свят“ – на около 4 км, до село [[Радуловци]], язовир „[[Братушково]]“, до едноименното село и язовир „Извор“, до село [[Извор (Софийска област)|Извор]]), и един естествен – [[Алдомировско блато|Алдомировското блато]].
 
От 2014 г. в селото има и две екопътеки – -„Войнишка "Войнишка памет"памет“ и "Чешма"„Чешма“.
 
== Редовни събития ==
Празникът на селото се отбелязва на деня на [[Свети дух]].
 
<!-- == Личности == -->
 
== Други ==
<!-- === Кухня === -->
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Aldomirovtsi|Алдомировци}}
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4482&Level=3 Симеон Радев, „Настъплението на сърбите“].
 
{{Община Сливница}}
[[Категория:Села в Софийска област]]
{{Мъниче селища в България}}
Анонимен потребител