Есперанто: Разлика между версии

'''ЕсперантоЕспера̀нто''' ({{звук|Eo-Esperanto.ogg|''Esperanto''}} ) е най-разпространеният [[изкуствен език|изкуствен]] [[международен спомагателен език]].{{hrf|Byram|2001|464}}{{hrf|Zasky|2009}}. Първоначалното име на езика е ''Internacia Lingvo'', („Международен език“){{hrf|Hana}}, а днешното му наименование идва от ''Doktoro Esperanto'', – псевдонимът, под който полският филолог [[Людвик Заменхоф]] публикува „Първа книга“ (''„Unua Libro“''), първото описание на новия език, издадено през [[1887]] година.

По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди{{hrf|Lindstedt|2006}} и 2 милиона души,{{hrf|Lewis|2009}}, като за около 1000 души езикът е роден.{{hrf|Lindstedt|2006}}. Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]], а през 1954 година с [[Резолюция от Монтевидео|Резолюцията от Монтевидео]] получава признание от [[ЮНЕСКО]], която установява официални отношения със [[Световна есперантска асоциация|Световната есперантска асоциация]].{{hrf|UEA|2008}}. Есперанто има съществено представяне в над сто страни, като използването му е най-разпространено в [[Европа]], [[Източна Азия]] и [[Южна Америка]].

[[Картинка:Unua libro per russi - 1887 - 1a edizione - copertina fronte.jpg|мини|Първият учебник по есперанто, публикуван във Варшава през 1887 година.]]

Езикът есперанто е създаден в края на 70-те и началото на 80-те години на 19 век от [[Людвик Заменхоф]], офталмолог и любител филолог от [[евреи|еврейски]] произход, жител на град [[Бялисток]], днес в [[Полша]], а по това време част от [[Руска империя|Руската империя]]. Стремежът му е да намали напрежението между хората от различни култури, създавайки неутрално средство за общуване между тях. Според думите му, той е мотивиран за това от положението в Бялисток:{{hrf|Matthias|2002}}:

: ''Мястото, където съм роден и където прекарах детството си, даде насоката на всички мои по-късни усилия. В Бялисток жителите бяха разделени на четири отделни групи: [[руснаци]], [[поляци]], [[немци]] и евреи. Всяка от тях говореше на свой собствен език и гледаше на всички останали като на врагове. В такъв град една чувствителна личност усеща по-остро от другаде нещастията, причинени от езиковото разделение, и вижда на всяка крачка, че разликата в езиците е първата или поне най-важната основа за разделението на човешкото семейство на групи от врагове. Аз бях отгледан като идеалист – бях учен, че всички хора са братя, а вън на улицата – на всяка крачка, че не съществуват хора, а само руснаци, поляци, немци, евреи и така нататък. Това непрекъснато измъчваше детския ми разум, въпреки че мнозина биха се смели на подобна „мъка за света“ у едно дете. Тъй като по това време смятах „големите“ за всесилни, аз често си казвах, че когато порасна, със сигурност ще унищожа това зло.''

След десетина години работа, през които Заменхоф превежда книги на есперанто и пише оригинална проза и стихове, през юли 1887 година той публикува във [[Варшава]] „Първа книга“ (''„Unua Libro“''), – първата печатна граматика на новия език, който той първоначално нарича просто „международен език“ (''Internacia Lingvo'').{{hrf|Ling.ohio-state.edu|2003}}. Начинанието му предизвиква интерес, – първоначално главно в Руската империя и [[Централна Европа]], а по-късно – и в [[Западна Европа]], [[Америка]], [[Китай]] и [[Япония]]. Първоначално изучаващите есперанто общуват главно чрез лична кореспонденция и периодични издания, но през 1905 година е проведен първият световен есперантистки конгрес в [[Булон сюр Мер]], [[Франция]]. Оттогава подобни световни конференции се провеждат ежегодно, – с изключение на годините на двете световни войни. От средата на 20 век те са посещавани от средно 2 хиляди души, като максималният брой достига 6 хиляди.

В началото на 20 век се обсъжда възможността за въвеждането на есперанто като официален език в малкото [[Германия|германско]]-[[Белгия|белгийско]] съвместно владение [[Неутрален Мореснет]]. Населението на тази територия е многоетническо, а относително голям брой хора говорят есперанто. Този проект е изоставен със започването на [[Първа световна война|Първата световна война]], когато Германия окупира,{{hrf|Musgrave|1918|8}}, а след това и анексира Мореснет.

След края на Първата световна война има предложения новосъздаденото [[Общество на народите]] да приеме есперанто за свой работен език. Те се съдържат и в доклад на [[Нитобе Инадзо]], – официален делегат на организацията на 13-тияия Световен есперантистки конгрес в [[Прага]]. Предложението е прието благосклонно от повечето представители, но среща съпротивата на [[Франция]], опасяваща се от изместването на [[френски език|френския език]] от положението му на основен език в международните отношения. Въпреки това малко по-късно Обществото на народите препоръчва на държавите членки да включат есперанто в своите образователни програми. По тази причина мнозина определят 20-те години на 20 век като зенита на есперантисткото движение.

Като потенциално средство за подобряване на международното разбирателство, есперанто предизвиква подозренията на повечето [[Тоталитаризъм|тоталитарни]] режими, като особено крайни са реакциите в [[Германия]] при [[Адолф Хитлер]], [[Испания]] при [[Франсиско Франко]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] при [[Йосиф Сталин]].

В Германия допълнителен мотив за преследването на есперанто става еврейският произход на Людвик Заменхоф. В своята книга „[[Моята борба]]“ Адолф Хитлер изрично сочи есперанто като пример за едно от средствата на световната еврейска конспирация за постигане на световно господство.{{hrf|Hitler|2007}}. Много есперантисти са убити, като специално внимание е обърнато на ликвидирането на семейството на Заменхоф.{{hrf|Esperantodc.org|1995}}.

През първите години на [[Комунизъм|комунистическото]] управление в [[Русия]] есперанто получава известна подкрепа от властите и есперантистката организация получава официално признание.{{hrf|Harlow|2010}}. През 1937 година обаче тази политика претърпява обрат, като лично Йосиф Сталин заклеймява есперанто като „езикът на шпионите“, след което много есперантисти са убити или изпратени в изгнание. Използването на есперанто в Съветския съюз остава практически забранено до 1956 година.{{hrf|Harlow|2010}}.

В [[Япония]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] някои ляво ориентирани есперантисти са подложени на преследвания, но ръководството на есперантисткото движение полага усилия да се дистанцира от политическия живот и успява да избегне забраната на езика от властите.{{hrf|Lins|2008|47 – 60}}.

Като [[изкуствен език]] есперанто не е [[Родословно дърво на езиците|родословно]] свързан с никой [[Етнос|етнически]] език. Понякога той е определян като „език, [[лексика]]лно предимно [[Романски езици|романски]], [[Морфология (езикознание)|морфологично]] силно [[Алглутинация|аглутинативен]] и до известна степен с [[Аналитичен език|аналитичен]] характер“.{{hrf|Blank|1985|}}. [[Фонология]]та, [[граматика]]та, лексиката и [[семантика]]та на есперанто се основават на говорените в Европа [[индоевропейски езици]]. Фонемите са по същество [[Славянски езици|славянски]], както и основната семантика, докато речникът е производен главно на този на романските езици, в по-малка степен на [[Германски езици|германските езици]] със съвсем ограничен принос на славянските езици и [[Гръцки език|гръцкия език]]. [[Прагматика]]та и други характеристики на езика, които не са дефинирани в първоначалния документ на Заменхоф, са повлияни от родните езици на първите говорещи езика, главно [[Руски език|руски]], [[Полски език|полски]], [[Немски език|немски]] и [[Френски език|френски]].

[[Фонология]]та на есперанто се основава на тази на [[славянски езици|славянските езици]] и включва 22 [[Съгласен звук|съгласни]], 5 [[Гласен звук|гласни]] и 2 [[Полугласен звук|полугласни звука]], които се съчетават с гласните, образувайки 6 [[дифтонг]]а. Не се използват [[тон (лингвистика)|тон]]ове за разграничаване на смисъла, а [[ударение]]то пада върху предпоследната гласна, – с изключение на случаите на [[елизия]] на крайно „o“''-o'', използвана главно в [[поезия]]та, когато ударението пада върху последната сричка, както и на някои [[Заемка|заемки]].

Често е групирането на няколко съгласни – до 3 в началото на думата (например, ''stranga'', „странен“) и до 4 в средата (например, ''instrui'', „обучавам“). Крайните групи съгласни не са обичайни, освен в случаите на чужди имена, поетична елизия на крайното „o“''-o'' и няколко основни думи, като ''cent'' („сто“) и ''post'' („след“).

==== Гласни звуцизвукове ====

В есперанто има 5 базовиосновни гласни:

Двата полугласни звука {{IPA|[i̯]}} и {{IPA|[u̯]}} служат за образуване на 6 падащи дифтонга: ''aj'', ''ej'', ''oj'', ''uj'', ''aŭ,'' и ''eŭ''.

Тъй като гласните звуцизвукове в есперанто са само 5, за допустимо се приема широко вариране в тяхното произношение. Например, ''e'' може да се произнася в целия диапазон от {{IPA|[e]}} до {{IPA|[ɛ]}}. Начинът на произнасяне обикновено зависи от родния език на говорещия.

При произнасянето на някои думи, най-често с две съседни гласни, се допуска появата на [[глотална пауза]] (например, ''heroo'', („герой“) може да се произнася {{IPA|[he.ˈro.o]}} или {{IPA|[he.ˈro.ʔo]}}), а ''praavo'', („прадядо“) – {{IPA|[pra.ˈa.vo]}} или {{IPA|[pra.ˈʔa.vo]}}).

Думите на есперанто се получават чрез комбинациисъчетаване отна представки, корени и наставки. Този процес е правилен, така че хората могат да измислят нови думи, докато говорят, и да бъдат разбрани.

Различните части на речта се отбелязват със собствени наставки: всички съществителни завършват на ''-о'', всички прилагателни – на ''-а'', всички наречия, образувани от корени, – на ''-е'', и всички глаголи в инфинитив – на ''-i''.

Съществителните в множествено число, които са подлози, завършват на ''-oj'' (произнася се като „ой“). Съществителните в единствено число, които са преки допълнения, завършват на ''-on'', a тези в множествено – на ''-ojn''. ''-o-'' показва, че думата е съществително, ''-j-'' показва, че е в множествено число, а ''-n'' показва, че е пряко допълнение. Прилагателните се съгласуват със съществителните, за които се отнасят; техните окончания са: ''-aj'' за множествено число, ''-an'' за единствено число и пряко допълнение, и множествено число и пряко допълнение ''-ajn''.

Шестте наставки, които могат да приемат глаголите, представляват трите глаголни времена и трите наклонения. Те са: ''-as'' (за [[сегашно време]]), ''-asos'', (за [[бъдеще време]]), ''-osis'', (за [[минало време]]), ''-isi'', неутрално(за безлично наклонение, ([[инфинитив]]), ''-ius'', (за [[условно наклонение]]) и ''-usu'' и(за заповедно[[повелително наклонение ''-u'']]). Глаголите не отразяват вършител или число. Примерно ''kanti'' означа „пея“ (в инфинитив), ''mi kantas'' – „аз пея“, ''vi kantas'' – „ти пееш“, ''ili kantas'' – „те пеят“.

Словоредът е сравнително свободен. Прилагателните могат да бъдатстоят и преди, и след съществителните,; глаголите и допълненията могат да се появяват във всякакъв ред. Въпреки това, граматичниятопределителният член ''la'', показателни местоимения като ''tiu'' „този“('този/онзи') и предлози, като ''al'' „към“,('към') трябва винаги да састоят преди съществителните, за които се отнасят. Подобно, отрицанието ''ne'' „не“('не') и съюзи, като ''kaj'' „и“,('и') трябва да са преди фразатаизречението, коятокоето въвеждат. В тъждествени фрази, словоредасловоредът е важен, както и в българския: „хората са животни“ е различно от „животните са хора“.

Основният речник на есперанто се дефинираопределя от ''Lingvo internacia'', публикувано от Заменхоф през 1887. В книгата са описани 900 корена; те могат да бъдат разширени до десетки хиляди думи, използвайки представки, наставки и комбиниранесъчетаване на корени. През 1894, г. Заменхоф публикува първия речник на есперанто, ''Universala vortaro'', в който има по-богат списък от корени. Правилата на езика позволяват на говорящитеговорещите го да използват нови корени, когато има нужда от това. Все пак се препоръчва те да използват най-международните форми и после да извеждат сродните значения от тях.

Оттогава много думи за били заети, – най-вече (но не само) от западноевропейски езици. Не всички предложени заемки са станали широко използвани, но много са, – най-вече технически и научни термини. Неща от всекидневието, от друга страна, по-често се извеждат от вече съществуващи корени: ''komputilo'' „компютър“,('компютър') примерно,например се получава от глагола ''komputi'' „изчислявам“('изчислявам') и наставката ''-ilo'' „инструмент“('средство, уред, инструмент'). Думите придобиват и нови значения, подобно на значенията им в други езици. Примерно думата ''muso'' „мишка“('мишка') е придобила значението и на компютърна мишка, заради употребата си в английския. ГоворящитеГоворещите есперанто често спорят дали конкретна заемка е оправдана, или може значението да бъде изведено от вече съществуващи корени.

Някои сложни думи в есперанто не са напълно интуитивни; примерно, ''eldoni'', (буквално „из давам“,'из-давам') означава „издавам“, – подобно на начина, по който се образува думата в немски или български, но това може да затрудни хора, в чиито езици думата не се образува така. Освен това, в есперанто има думи с особениособената суфикснаставка ''-um'', койтокоято няма определно значение; думи, използващи наставката, трябва да се учат самостоятелно – примерно ''dekstren'' „надясно“('надясно') и ''dekstrumen'' „по('(в/по посока на) по часовниковата стрелка“стрелка').

В есперанто няма идиоми и жаргонни думи, тъй като тези форми на речта биха затруднили международнатамеждународното комуникацияобщуване, което е против целта на есперанто.

Тук са посочени полезни думи и изречения на есперанто, заедно с транскрипция на [[help:IPAМеждународна фонетична азбука|IPAМеждународната фонетична азбука]]:

|Казвам се Георги. || Mia nomo estas Georgi. || {{IPA|[mi.a 'no.mo es.tas ge'maror.kogi]}}

|Пак заповядай || Ne dankindeNedankinde || {{IPA|[ne.dan.ˈkin.de]}}

Есперантистите имат достъп до международна [[култура]], включваща много оригинален материал, както и преведен. Има над 2500025 000 книги на есперанто, – както оригинални, така и преводи. Има и много редовно излизащи списания и вестници. ЕсперантоговорящитеЕсперантоговорещите могат да използват езика за безплатно отсядане при други есперантисти в 92 страни, използвайки [[Pasporta Servo]], или да завържат приятелства в чужбина.

Всяка година, между 1500 и 4000 есперантисти се срещат за [[Световния есперантистки конгрес]] (''(Universala Kongreso de Esperanto)''.)<ref>Ziko van Dijk. ''Sed homoj kun homoj: Universalaj Kongresoj de Esperanto 1905 – 2005''. Rotterdam: UEA, 2005.</ref><ref>{{cite web|author=Szilvási László |url=http://www.eventoj.hu/ |title=International Esperanto meetings |publisher=Eventoj.hu |accessdate=2010-12-05}}</ref>.

В исторически план, много есперантистка музика, като ''Kaj Tiel Plu'', е била в различни фолклорни традиции.<ref>[http://www.musicexpress.com.br/artisto.asp?Artista=135#musica=Adiaux%20Birdeto%20Mia Kaj Tiel Plu] Esperanto folk music as downloadable MP3 file</ref>. Има и много класическа и полукласическа хорова музика, – както оригинална, така и преведена, и голяма колекция от оркестрална музика, включваща текстове на есперанто. [[Дейвид Гейнс]], е използвал стихотворения на есперанто, както и откъс от реч на Дд-р Заменхоф за неговатасвоята ''Първа„Първа симфония (есперанто)''симфония“ за мецосопран и оркестър (1994 – 1998). Написал е оригинален текст на есперанто за неговатасвоята ''Povas plori mi ne plu'' (''Не„Не мога да плача повече''повече“) за неакомпаниран хор.

ОпонентитеПротивниците на есперанто често го критикуват, че „няма култура“. НоПропонентите пропонентитеобаче, като проф. [[Хъмфри Тонкин]] от университетаУниверситета в Хартфорд, отбелязва, че есперанто е „по замисъл културно неутрален, тъй като е предвиден за посредник между култури, а не да бъде носител на някоя национална култура“. Починалият шотландски писател [[Уилям Олд]] е писал екстензивнообстойно по този въпрос, твърдейки, че есперанто е „израз на общата човешка култура, необременена от националните граници. Затова може да се разглежда като отделна култура.“култура“<ref>Auld, William. ''La Fenomeno Esperanto'' („The Esperanto Phenomenon“). Rotterdam: Universala Esperanto-Asocio, 1988.</ref>.

Обекти, именувани в чест на езика есперанто: