Уикипедия

Гейша: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне {{без източници}}
м форматиране: 9x тире, 7x кавички, 5x нов ред, 2x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{без източници}}
[[Image:Geisha-kyoto-2004-11-21.jpg|thumb|300px|Традиционно облекло и прическа на гейшата]]
'''Гейша''' (на [[японски език|японски]] 芸者, В превод думата гейша означава артистична личност (gei - – изкуство и sha - – личност), "обучен„обучен в изкуствата"изкуствата“ танци, пеене, музика, етикет и др.). Гейшите са традиционни професионални японски артистки-танцьорки, които забавляват чрез различни умения. В региона [[Кансай]] след периода на [[Реставрация Мейджи|Реставрацията Мейджи]], също се използват наименованията ''гейко'' (''芸妓'') и за чиракуваща гейша - – ''майко'' (''舞妓''). През [[18 век]] и [[19 век]] гейшите са били особено популярни, срещат се и в наши дни, въпреки че броят им е намалял.
 
Гейшата ([[Гейко]]) професионално забавлява гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Тя е ликът и гаранцията за престижа. Задачата ѝ е отговорна - – да създаде атмосфера на спокойствие и уют, за да се отпуснат гостите и да се забавляват. Погрешно е твърдението, че гейшата е проститутка. Основното умение на гейко е, че знае колко мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, за да му сервира саке с деликатеси и упражнява брилянтното изкуство на разговора. Дали ще има секс със своя клиент, зависи от нея самата, но никой не я задължава за това.
 
=== История ===
Първоначално гейшите са били предимно мъже. Докато професионалните [[куртизанка|куртизанки]] предлагат сексуално забавление, то гейшите използват уменията си да забавляват, използвайки традиционните японски [[изкуство|изкуства]] - – музика, танци и разказване на истории. С времето са се предпочитали артистичните умения на мъжете и жените гейша, вместо на високо поставените куртизанки. Постепенно мъжете гейша (също познати като ''хокан'') изчезват и названието гейша се е използвало само за жена гейша, както се използва и сега.
 
Гейшата започва обучението си, докато е съвсем малка. Тогава тя се нарича '''майко''', в превод майко означава "танцуващо„танцуващо дете"дете“ (mai-танц и ko-дете). Обучението на майко отнема 5 години, през което време тя учи традиционни японски изкуства и етикет. Да стане майко - – чиракуваща гейша ученичка, е било стремеж на много японски момичета. Тази, която намери куража да стане майко, отива да живее в общежитие, наречено окия, с '''окаа-сан''', което означава майка - – притежателката на окия, намиращо се в Ханамачи.
 
По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Животът ѝ става труден. Сутрин тя става в ранните часове и ляга късно нощем. Тя се учи да пее, да танцува и да свири на традиционния японски струнен инструмент '''шамисен''', наподобяващ китара. Майко трябва да изучи различните традиционни японски изкуства, чайната церемония и икебана, както и тънкото умение да води разговор. След такова трудно и дълго обучение един ден, ако майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша. Вече може да започне да носи специалните кимона, да се гримира с блестяща бяла пудра и да рисува кърваво червени устни и да си прави сложна фризура.
Вратът отзад винаги се остава в естествения цвят, защото това се счита за най-еротичното място в женското тяло. Очите се гримират в черно и червено - "Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви". ▼
 
▲Вратът отзад винаги се остава в естествения цвят, защото това се счита за най-еротичното място в женското тяло. Очите се гримират в черно и червено – - "Очите„Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви"красиви“.
Цялото облекло на гейшата тежи около 2-3 кг. Перуката и аксесоарите по нея също са около 2 кг. ▼
 
▲Цялото облекло на гейшата тежи около 2- – 3 кг. Перуката и аксесоарите по нея също са около 2 кг.
 
Дървените сандали на гейшата се наричат окобо.
 
[[Image:Kamogawa Maiko 01.jpg|thumb|300px|Гейши, изпълняващи танц]]
 
=== Гейша в наши дни ===
Модерната гейша продължава да живее в традиционната гейша къща наричана ''okiya'' или ''hanamachi'' (в превод ''град на цветята''), най-вече докато трае обучението ѝ, но много от опитните гейши предпочитат да живеят в жилищата си. Младите жени, които искат да станат гейши в наши дни, завършват първо основното си [[образование]], някои дори [[гимназия]] или [[университет]]. Гейшите все още изучават традиционните японски инструменти - – [[шамисен]], [[шакухачи]], както и традиционни песни, класически японски танц, [[чайна церемония]], [[икебана]], [[литература]] и [[поезия]]. Чрез наблюдаване на други гейши и чрез помощта на собственичката на окията, гейшата се научава да се облича с традиционното облекло [[кимоно]], а също така и как да се държи с клиентите.
[[Киото]] е градът, в които гейша традициите са все още много силни.
 
Професията на гейшите станала толкова популярна, че през 30-те години на 20-ти век броят им достига 80 000. По време на войната и след нея броят им рязко спада поради тежката икономическа криза. Днес гейшите в Япония са само няколко хиляди и то най-вече в [[Киото]], където е и най-престижното училище за гейши.
 
Гейшата посвещява живота си на тази трудна професия, която изисква да се достигне умението да бъде дискретна и толерантна, перфектна като събеседник, танцьорка, музикантка и добър познавач на литературата. Гейшата изящно танцува традиционните японски танци, свири на японската класическа триструнна китара шамисен, с много емоционален заряд представя тайнството на чайната церемония.
Все пак посетителите на Киото все още могат да видят някоя гейша или майко, отиващи на уговорена среща. Гейшите са канени на партита и събирания предимно в чайна къща (''茶屋'' чайя), или в традиционни японски [[ресторант]]и. Тяхното време се измерва с времето, в което изгаря една ароматна пръчица ''senkōdai'' (''線香代'', "една пръчица време").▼
 
▲Все пак посетителите на Киото все още могат да видят някоя гейша или майко, отиващи на уговорена среща. Гейшите са канени на партита и събирания предимно в чайна къща (''茶屋'' чайя), или в традиционни японски [[ресторант]]и. Тяхното време се измерва с времето, в което изгаря една ароматна пръчица ''senkōdai'' (''線香代'', "една„една пръчица време"време“).
=== Гейша и проституцията ===▼
 
▲=== Гейша и проституцията ===
Представите за гейшите предлагащи сексуално забавление съществуват най-вече извън Япония в [[Западен свят|Западния свят]]. Тези представи се допълват и от японските проститутки, които в желанието си да добият славата на гейшите сред туристите наричат себе си гейша. По принцип гейшата трябва да остане неомъжена (или да се оттегли по време на женитбата).
[[Категория:Култура на Япония]]
 
== Литературни произведения и филми ==
* ''"„[[Мемоарите на една гейша]]"“'', [[роман]] на [[Артър Голдън]] "Обсидиан"„Обсидиан“ София, 2006 ISBN 9547691147
* ''[[Мемоарите на една гейша (филм)]]'', САЩ, 2005, Режисьор [[Роб Маршал]]
* Aihara, Kyoko. Geisha: A Living Tradition. London: Carlton Books, 2000. ISBN 1-85868-937-6, ISBN 1-85868-970-8.
* Ariyoshi Sawako, The Twilight Years. Translated by Mildred Tahara. New York: Kodansha America, 1987.
* Burns, Stanley B., and Elizabeth A. Burns. Geisha: A Photographic History, 1872–19121872 – 1912. Brooklyn, N.Y.: powerHouse Books, 2006. ISBN 1-57687-336-6.
* Downer, Lesley. Women of the Pleasure Quarters: The Secret History of the Geisha. New York: Broadway Books, 2001. ISBN 0-7679-0489-3, ISBN 0-7679-0490-7.
* Foreman, Kelly. "The„The Gei of Geisha. Music, Identity, and Meaning."“ London: Ashgate Press, 2008.
* Ishihara, Tetsuo. Peter MacIntosh, trans. Nihongami no Sekai: Maiko no kamigata (The World of Traditional Japanese Hairstyles: Hairstyles of the Maiko). Kyōtō: Dōhōsha Shuppan, 1993. ISBN 4-8104-1294-6.
* Iwasaki, Mineko, with Rande Brown. Geisha, A Life (also known as Geisha of Gion). New York: Atria Books, 2002. ISBN 0-7434-4432-9, ISBN 0-7567-8161-2; ISBN 0-7434-3059-X.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гейша“.