Компютър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 4 интервала (ползвайки Advisor)
м без -и или -а за ден; козметични промени
Ред 1:
{{Infobox|title = Компютър
|image = <div style="white-space:nowrap;">
[[FileФайл:Acer Aspire 8920 Gemstone by Georgy.JPG|x81px]][[FileФайл:Columbia Supercomputer - NASA Advanced Supercomputing Facility.jpg|x81px]][[FileФайл:Intertec Superbrain.jpg|x81px]]<br />[[FileФайл:2010-01-26-technikkrempel-by-RalfR-05.jpg|x79px]][[FileФайл:Thinking Machines Connection Machine CM-5 Frostburg 2.jpg|x79px]][[FileФайл:G5 supplying Wikipedia via Gigabit at the Lange Nacht der Wissenschaften 2006 in Dresden.JPG|x79px]]<br />[[FileФайл:DM IBM S360.jpg|x77px]][[FileФайл:Acorn BBC Master Series Microcomputer.jpg|x77px]][[FileФайл:Dell PowerEdge Servers.jpg|x77px]]</div>
|caption = Компютърни устройства от различни исторически периоди}}
'''Компютърът''' е устройство с общо предназначение, което може да бъде [[Компютърна програма|програмирано]] да извършва набор от аритметични и/или логически операции. Възможността поредицата такива операции да бъде променяна позволява компютърът да се използва за решаването на теоретично всяка изчислителна/логическа задача. Обикновено целта на тези операции е обработката на въведена [[информация]] ([[данни]]), представена в цифров (дигитален) вид, резултатът от които може да се изведе в най-общо казано използваема форма.
Ред 19:
 
== Терминология ==
[[FileФайл:Human computers - Dryden.jpg|thumbмини|Служителки на [[НАСА]], извършващи изчисления на ръка и с калкулатори през 1949 г. ({{lang-en|human computers}})]]
В английския език най-ранното известно използване на думата „компютър“ ({{lang-en|computer}}, буквално „изчислител“) е в книгата от [[1613]] г. ''„The yong mans gleanings“'' на английския писател Ричард Брейтуейт. Там с нея е наречен човек, извършващ изчисления, като това остава основното ѝ значение до средата на 20 век<ref group="notes">На български е имало длъжност „калкулант“</ref>. От края на 19 век думата започва да се използва и в значение, близко до съвременното – [[машина]], която извършва изчисления.{{hrf|Oxford University Press|1989}} В края на [[1940-те]] и началото на [[1950-те]], с развитието на електронни цифрови изчислителни (или сметачни) машини, фразата „изчислителна машина“ ({{lang-en|computing machine}}) постепенно е изместена от краткото компютър ({{lang-en|computer}}), като прилагателните „електронен“ и „цифров“ постепенно отпадат<ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://plato.stanford.edu/entries/computing-history/#Atan | заглавие=The Modern History of Computing |достъп_дата =14 август |издател=[[Станфордска философска енциклопедия]] |език=en |цитат=The term computing machine, used increasingly from the 1920s, refers to any machine that does the work of a human computer, i.e., any machine that calculates in accordance with effective methods. During the late 1940s and early 1950s, with the advent of electronic computing machines, the phrase ‘computing machine’ gradually gave way simply to ‘computer’, initially usually with the prefix ‘electronic’ or ‘digital’.}}</ref>.
 
Ред 53:
През август 1944 г. [[Хауърд Айкен]] представя в [[Харвардския университет]] машината [[Марк I (Харвард)|Марк I]] (изградена с електромагнитни релета), която работила в продължение на 15 години. Впоследствие Айкен конструира и машината Марк-2.
 
Първата изчислителна машина с изцяло електронен изчислителен блок и с отделна памет е конструирана от [[Джон Атанасов]] в Щатския колеж в Айова. В периода 1936 – 41 г. той и асистентът му Клифърд Бери разработват изчислителна машина (по-късно наречена [[компютър на Атанасов-Бери]]), предназначена да решава системи линейни уравнения с до 30 неизвестни. Входните данни – десетични числа, се въвеждат от стандартна [[перфокарта]], след което се преобразуват в 51-разредни [[Двоично число|двоични числа]]. Изчислителният и управляващият блок съдържат около 300 електронни лампи. Паметта представлява два диска с 32 набора от по 51 кондензатора (или 32 51-битови [[Машинна дума|машинни думи]]). В края на 1941 г. са завършени всички възли, но има известни проблеми при въвеждането на двоичните числа. Нападението на 7-ми декември7декември 1941 г. на японската армия над Пърл Харбър и включването на САЩ във Втората световна война обаче прекъсват работата на Атанасов, машината е изоставена и по-късно разглобена.
 
През 1941 г. Джон Мокли, преподавател в школата Мур към [[Пенсилвански университет|университета на Пенсилвания]] гостува на Джон Атанасов, за да се запознае с неговата машина. Остава неясно доколко Мокли използва наученото, но той инициира разработката на изчислителна машина през 1942 г. С неговата докладна записка се запознава Херман Голдстайн, доцент по математика от Мичиганския университет, който по това време е офицер за връзка между школата Мур и артилерийското управление на американската армия. Докладната на Мокли, допълнена от Джон Екерт, е предадена през юни 1943 г. във Вашингтон, което в крайна сметка довежда до възлагане на договор на Пенсилванския университет от артилерийското управление за конструиране на електронна изчислителна машина.