Велизарий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без -и или -а за ден; козметични промени |
м без -и или -а за ден |
||
Ред 24:
Като награда за успехите си, Юстиниан доверява на Велизарий командването на огромна експедиция по суша и море срещу кралството на [[Вандали]]те, през [[533]] – [[534]] г.. Византийците разполагат с политически, религиозни и стратегически причини за разгръщането на такава кампания. Про-византийският крал на вандалите [[Хилдерих]] е свален от трона и по-късно убит от узурпатора [[Гелимер]], което дава на Юстиниан претекст за намеса. Освен това, [[арианство|арианите]] вандали периодически преследват християните, признаващи [[Първи Никейски събор|Първия Никейски събор]], осъдил арианството като ерес и много от тези християни се обръщат в Константинопол за защита. Юстиниан се нуждае от контрол на територията на вандалите в [[Северна Африка]], която е жизнено необходима за получаването на достъп до западното [[Средиземно море]]. През късното лято на [[533]] г., Велизарий отплува за [[Африка]] и слиза на суша недалеч от [[Лептис Магна]], откъдето започва марш по крайбрежния римски път до столицата на вандалите [[Картаген]].
Силите на Гелимер (който току-що е убил Хилдерих) и Велизарий най-сетне се срещат на десет мили от Картаген в битката при [[Децимум]] на 13 септември, [[533]] г. Битката едва не се свършва с разгром на византийците – Гелимер е избрал добре позицията си и има известен успех срещу силите, противостоящи му на главния път. Византийците, обаче, имат превъзходство по двете страни на главния римски път към Картаген. В разгара на битката, Гелимер научава за смъртта на брат си и губи инициативата. Това дава на Велизарий възможност да прегрупира силите си, да победи и да превземе Картаген. След втора победа на Велизарий в битката при [[Тикамерон]], по-късно същата година (15
=== Срещу остготите ===
| |||