Сребриста каракуда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Added content.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 212.39.89.171 (б.): carp.sukicarp.com/.../сребриста-каракуда-carassius-auratus-gibelio
Етикет: Отмяна
Ред 19:
'''Сребристата каракуда''' (''Carassius gibelio''), наричана и обикновена каракуда, е широкоразпространена [[риба]]. У нас обитава също и [[Златиста каракуда|Златистата каракуда]], представител на семейство [[шаранови]]. От самия [[шаран]] се отличава доста трудно, но все пак основната отлика е, че тя няма мустачки в края на устата. При сребристата каракуда темпът на растеж е доста бърз и тя достига до 45 cm дължина и тегло до 3 кг. Официалният рекорд е 2,01 кг и е поставен през 1988 година край [[Фалун]], [[Швеция]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.igfa.org/Records/Fish-Records.aspx?LC=ATR&Fish=Carp,%20crucian | заглавие = ALL TACKLE RECORDS FOR CARP, CRUCIAN | достъп_дата = 2011-06-19 | издател = INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION }}</ref>
 
Сребристата каракуда е пословично издръжлива и непретенциозна към водите, които обитава. Това е една от нашите [[риби]], които могат да оцелеят във [[вода]] с минимални количества разтворен [[кислород]] (0,6–0,5 cm<sup>2</sup>/л). Тя е разпространена повсеместно, като единственото ѝ изискване е да няма бързо течение, защото тромавото ѝ тяло не е пригодено да се бори с него, поради това каракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Размножаването има една интересна особеност. По време на мръстенето се събира на стада, съставени предимно от женски екземпляри. При сребристата каракуда почти не се срещат самци. Хайверът се опложда (по-точно, осеменява) от обикновената каракуда, шарана, лина. В случая не става пълно сливане на ядрата на двете яйцеклетки. Сперматозоидите влизат в яйцеклетката, като само стимулират нейното делене, без да има истинско оплождане. Забележително е, че при това не се получават хибриди, а само женски на сребристата каракуда. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем. На около 5–6 години има силно присъствие на едри каракуди и след това те като че ли се стопяват във водата. Каракудите показват висока приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. С еднакъв успех те порят топлите води на язовирите “[[Розов кладенец (язовир)|Розов кладенец]]” и “[[Овчарица (язовир)|Овчарица]]”, но и ледените води на язовирите “[[Искър (язовир)|Искър]]” и “[[Батак (язовир)|Батак]]”. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в [[летаргия]]. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-държеливата нашенска риба, тя е нещо като “котката” в рибешкия свят, защото има поне девет живота. Завита в мокър вестник, каракудата остава жива до два дни. Мнозина въдичари дори си купуват прясна мъртва дунавска ситна таранка от магазина, слагат я във вода и така поне 25 на сто от рибите се съживяват, за да бъдат използвани за стръв при риболов на [[щука]].
 
== Източници ==