Според публикуваната за пръв път в [[Париж]] през 1504-та година ''Mundus novus'' („Нов свят“) – на [[Латински език|латински]] и публикуваната във Флоренция някъде в началото на 1505 г. ''Lettera al Soderini'' („Писмо до Содерини“) – на италиански, втората получила популярност в цяла [[Европа]] (с изключение на [[Испания]] и [[Португалия]]) след отпечатването ѝ на латински като част от „''Увод в космографията''“ в [[Херцогство Лотарингия|лотарингския]] град [[Сен Дие]] през 1507 г.<ref name=":0">Щефан Цвайг – Америго (Повест за една историческа грешка), 1984 Наука и изкуство – София</ref>, Веспучи извършва четири плавания до [[Америка]]. Трябва обаче веднага да се отбележи, че мнозинството от изследователите считат т.нар. „първо“ плаване за измислено копие на т.нар. „второ“, тъй като за него не е открит друг документ, който да го потвърждава (с изкл. на т.нар. „Фрагмент Ридолфи“, за който ще стане дума по-надолу) и единственият източник на информация за него е ''Lettera al Soderini''. По същата причина сериозни съмнения съществуват и относно достоверността на т.нар. „четвърто“ плаване – както дали Веспучи е участвал в него, така и дали изобщо е съществувало.
=== Първо плаване ===
Ред 52:
Три писма до [[Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи]]:
# Първото – писано в [[Севиля]] на 18 юли 1500-та година, което описва експедиция на две испански [[Каравела|каравели]] през 1499 – 1500, т.е. – т.нар „второ“ плаване. От това писмо са запазени 6 копия, нито едно от тях писано от ръката на Веспучи, но практически идентични едно с друго.
# Второто – писано на островите [[Кабо Верде]] на 4 юни 1501 г., в началото на неговото т.нар. „трето“ пътуване. Почти изцяло разказва за завръщащата се от [[Индия]] експедиция на Педро Алвариш Кабрал (същата, заради която крал Мануел I, организира експедицията на Веспучи). Било е открито и публикувано в 1827 г.
# Третото – писано в Лисабон след приключването на „третото“ плаване“ в 1502 г. (точната дата не е посочена). Познато е като „Писмото от Лисабон“ и е открито и публикувано в 1789 г.
