Роден е на 1 януари 1926 г. в [[Айтос]]. От 1941 година е член на [[РМС]] и се включва в нелегалната съпротива през 1944 година. От 1943 до 1944 г. е куриер на Окръжния комитет на РМС в [[Бургас]]. През 1945 година става член на [[БРП (к)]]. Бил е завеждащ отдел и секретар на Околийския комитет на РМС и председател на Околийския комитгеткомитет на ДСНМ в Айтос. Завършва Партийната школа при ЦК на КПСС. От 1951 е първи секретар на Околийския комитет БКП в Бургас. След това от 1953 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП. Бил е председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. От 1965 г. до 1971 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП – Бургас. В периода 1971 – 1976 година е министър на снабдяването и държавните резерви в две правителства. Председател на Българо-либийската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Между 1966 и 1990 година е член на [[ЦК на БКП]] (кандидат-член е от VIII конгрес на БКП – 1962 г.), член на Държавния съвет (1981 – 1990). Първи секретар на Окръжния комитет (от 1976 г.) и на Областния комитет на БКП в Бургас след обединяване на Бургаски, Сливенски и Ямболски окръзи до пенсионирането си.<ref> Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 304, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 1990 година е предложен за изключване от БСП, но Общопартийната контролна комисия на БСП отхвърля предложението и потвърждава членството му в БСП с решение от 27 април 1991 г. Излиза в пенсия. От 1997 до 2006 година членува в БКП „Георги Димитров“, а по-късно – в Партията на българските комунисти. Пише мемоарна книга „С вълните на времето“. <ref> Жишев, Николай, С вълните на времето, Гуторанов и син, 2006, стр. 124, 296, 312, 319, 571, 614 – 615, 648 ISBN 954-507-177-X</ref>. Умира на 10 януари 2014 г., на 88-годишна възраст, в гр. Бургас<ref>[http://pik.bg/почина-бившият-министър-от-тоталитарния-режим-николай-жишев-news136255.html Почина бившият министър от тоталитарния режим Николай Жишев]</ref>. Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд на България“.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 332</ref>
