Копривщица: Разлика между версии

|Кмет = Радослав Йовков }}

 

 

Намира се в близост до градовете [[Пирдоп]], [[Клисура]], [[Стрелча]] и [[Панагюрище]]. Градът е център и единствено населено място в [[община Копривщица]]. Песента „[[Хубава си, моя горо]]" с текст от [[Любен Каравелов]] и музика на [[Георги Горанов]] се възприема като неофициален химн на града.

|source 1 = Stringmeteo.com<ref name="climate">[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php?pr=&n=1], Stringmeteo.com Retrieved July 9, 2012.</ref>

|date=February 2012}}

 

=== Почви и релеф ===

 

==== Болярката от Рила ====

 

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.<ref name="ИК"/>

 

==== Под османска власт ====

* Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под [[османска власт]]. Богатствата на града привличали [[Кърджалийство|кърджалиите]], които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 година – го ограбвали опожарявали и прогонвали жителите му, като от първото поселище е останала единствено „Павликянската къща“. При нападението от 1793 година копривщенски бежанци се разпръскват от [[Пловдив]] до [[Одрин]] и [[Димотика]].<ref name="мутафчиева">{{cite book | last = Мутафчиева | first = Вера | authorlink = Вера Мутафчиева | year = 2008 | title = Кърджалийско време | publisher = Издателска къща „Жанет 45“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-491-452-3 | pages = 114}}</ref> Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

* През 1867 г. около празника Св. Троица [[Васил Левски]] идва в Копривщица и създава първия Революционен комитет. Негови членове са Петко Бояджиев, Иванчо Христов, [[Цоко Будин]] – търговец-джелепин, [[Нешо Попбрайков]] – учител, и други. Комитетът няма точна програма за действие, но бива направляван от апостоли, чрез посещения или писма. Апостолът В. Левски иска сведения за годните да се сражават с оръжие мъже, припасите от храни и скришните места около селото в планината. Тъй Апостолът на свободата готви духовете на копривщенци за едно бъдещо въстание. През 1868 г. Левски идва отново в Копривщица, а преди да бъде заловен от турците, той пак посещава будното балканско селище.<ref>Материала за революц. комитет и Копривщица изготви Генади Савов</ref>.<ref>Първата пушка в [[Априлското въстание]] [[Никола Беловеждов]] – 1901 г., преизд. 1994 г.</ref>На 20 април 1876 г. избухва [[Априлското въстание|Априлското Въстание]]. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от [[Георги Тиханек]], случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го застрелва. Това е първият турчин, убит във въстанието. Въстанието е обявено от [[Тодор Каблешков]], а начело застава друг копривщенец – Гавраил Хлътев, познат на поколенията като [[Георги Бенковски]] – непреклонният и пламенен водач на народния бунт, загинал геройски в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил [[Панагюрище]] и изпраща помощника си - миралай Хасан бей да се „погрижи“ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в [[Пловдив]]. Скоро пристига Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

 

==== Българско възраждане ====

* [[СОУ „Любен Каравелов“ (Копривщица)|Основаване на училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1837 г.)]]

* Основаване на [[Народно читалище (Копривщица)|Народно читалище (1869 г.)]] с автор на читалищният устав даскал [[Найден Попстоянов]].

* 20 април 1876 г. – на тази дата (по стар стил) в Копривщица е обявено [[Априлското въстание]].

 

== Образование ==

 

 

{{основна|Културни институти в Копривщица}}

Копривщица е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]]. В града се помещава Архитектурно-исторически резерват без почивен ден със зимно работно време от 10 до 17 ч. и лятно работно време от 9:30 до 17:30 ч. Печат на БТС има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“.

* През 1961<ref>''50 години Дирекция на музеите Копривщица''. стр. 4 Петко Теофилов издател Дирекция на музеите Копривщица март 2006</ref> – 2006<ref>[http://www.scribd.com/doc/204914819/2/Х-Литература scribd.com Иван Христов Периферия на одриското царство края на V – средата на V в. пр.Хр. Публикува Иво Яновски]</ref> г. е открита тракийска резиденция „Смиловене“. Това, което я прави уникална е фактът, че е градена с големи, идеално пасващи една с друга квадри (каменни блокове) – стил, характерен за градежите в [[Национален историко-археологически резерват „Плиска“|Плиска]] и [[Преслав]], за който се смята, че е внесен на Балканския полуостров от [[прабългарите]]. Интересното в случая е, че тракийска резиденция „Смиловене“ е построена по този начин преди 2600 г. от [[траки]]те. До мястото може да стигне по черен път.<ref>[http://www.sofoblast.government.bg/images/files/Sofia%20region_presentation_BG.pdf Брошура „София област“], сайт на София област.</ref>

 

=== Музеи ===

Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи-музеи:

* Къща музей на писателя [[Любен Каравелов]]

 

=== Архитектурни и исторически забележителности ===

* [[Света Богородица (Копривщица)|Катедралната църква „Успение на Св. Богородица“ (1817 г.)]]

* [[Свети Николай (Копривщица)|Църквата „Св. Николай“ (1839 г.)]]

=== Чешми ===

В града, освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Макар че не всички са напълно запазени, има много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми са: Керековата – 1751 г., Мирчовата – 1857 г., Моравеновата – 1843 г. и Бенева – 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за българската и християнска култура.

 

=== Природни забележителности ===

 

== Личности ==

 

{{основна|Копривщенци}}

 

== Български игрални филми, снимани в града ==

* '''„[[Под игото (филм, 1952)|Под игото]]“''' – историческа [[драматичен филм|драма]] от 1952 година на режисьора [[Дако Даковски]], по сценарий на [[Георги Кранзов]] и [[Павел Спасов]]. Оператор е [[Бончо Карастоянов]]. Създаден е по романа „[[Под игото]]“ на [[Иван Вазов]]. Музиката във филма е композирана от [[Филип Кутев]]. В ролите: [[Мирослав Миндов]] – Бойчо Огнянов, [[Лили Попиванова]] – Рада Госпожина, [[Петко Карлуковски]] – [[Иван Боримечката|Боримечката]], Васил Кирков – Доктор Соколов, Петър Димитров – Чорбаджи Йорда, [[Ганчо Ганчев]] – Киряк Стефчов, [[Стефан Пейчев]] – Тосун бей.

* '''„[[Хитър Петър (филм)|Хитър Петър]]“''' – [[игрален филм]] ([[комедиен филм|комедия]]) от 1960 година на режисьора [[Стефан Сърчаджиев]], по сценарий на [[Петър Незнакомов]]. Оператор е [[Бончо Карастоянов]]. Музиката във филма е композирана от [[Филип Кутев]]. В ролите: [[Рачко Ябанджиев]] – [[Хитър Петър]], [[Лео Конфорти]] – [[Настрадин Ходжа|Настрадин ходжа]], [[Константин Кисимов]] – Хаджи Костаки, [[Димитър Стратев]] – Чорбаджи Стамо, [[Георги Попов (актьор)|Георги Попов]] – Игуменът Калистрат, [[Анастасия Бакърджиева]] – Калинка, [[Идеал Петров]] – Хасан паша.

* '''„[[Шибил (филм)|Шибил]]“''' – [[драматичен филм|драма]] от 1968 година на режисьора [[Захари Жандов]], по сценарий на [[Магда Петканова]], [[Захари Жандов]] и [[Генчо Стоев]] – диалози. Оператор е [[Ивайло Тренчев]]. Създаден е по разказа „[[Шибил]]“ на [[Йордан Йовков]]. Музиката във филма е композирана от [[Васил Казанджиев]]. В ролите: [[Петър Слабаков]] – [[Шибил]], [[Доротея Тончева]] – Рада, [[Стойчо Мазгалов]] – Велико кехая, [[Елена Хранова]] – Майката на Велико, [[Стефан Пейчев]] – Мурад бей.

* '''„[[Демонът на империята]]“''' – [[сериен филм]] ([[приключенски филм|приключенски]], историческа [[драматичен филм|драма]]) от 1971 година на режисьора [[Вили Цанков]], по сценарий на [[Стефан Дичев]]. Оператор е [[Борислав Пунчев]]. Музиката във филма е композирана от [[Георги Тутев]]. В ролите: [[Илия Добрев]] – [[Васил Левски]], [[Георги Калоянчев]] – Ибрахим ага, [[Коста Цонев]] – [[Отец Матей Преображенски]], [[Георги Черкелов]] – [[Мидхат паша]].

 

== Черен хумор от града ==