Свиленград: Разлика между версии

Благоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Според Анастас Разбойников, най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от [[траки]]йското племе [[одриси]]. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, [[долмен]]и и други. В старата махала Канаклия е съществувала местност Могилата, наречена по името на голяма могила, в околностите на която са намирани останки от колесници.<ref name=":0">{{Cite book|title = Миналото на Свиленград – История на града до 1913 година|location = София|year = 1990|page = 17 – 19|last = Разбойников|first = Анастас Сп.|last2 = Разбойников|first2 = Спас}}</ref> Наблюденията на Анастас Разбойников се потвърдиха през 2003-2004 година при спасителните разкопки по трасето на АМ "Тракия" на хълма над махала Канаклия, където се откри ямно светилище от желязната епоха.<ref>Георги Нехризов. "Ямно светилище от желязната епоха и селище от ранната бронзова епоха при Свиленград". – В: В. Николов, Г. Нехризов, Ю. Цветкова (ред.). "Спасителни археологически разкопки по трасето на железопътната линия Пловдив – Свиленград през 2004 г.", В. Търново, 2006, стр. 397-501.</ref><ref>Георги Нехризов, Юлия Цветкова. "Ритуални ями от желязната епоха при Свиленград". – В: В. Николов, Г. Нехризов, Ю. Цветкова (ред.). "Спасителни археологически разкопки по трасето на железопътната линия Пловдив – Свиленград през 2005 г.", В. Търново, 2008, стр. 331-493.</ref>

Забележителна е и гробницата при близкото село [[Мезек]] в група от три надгробни могили на 7 км. от Свиленград.<ref name=":0">{{Cite book|title = Миналото на Свиленград – История на града до 1913 година|location = София|year = 1990|page = 17 – 19|last = Разбойников|first = Анастас Сп.|last2 = Разбойников|first2 = Спас}}</ref>