Плиска: Разлика между версии

[[FileФайл:Old Basilica in Pliska.jpg|мини|200п|[[Голяма базилика в Плиска|Средновековната базилика]], средище на българската култура и писменост по време на [[Първа българска държава|Първото българско царство]]]]

'''ПлѝскаПлѝска''' е [[Списък на градовете в България|български град]] в [[община Каспичан]], [[област Шумен]], [[Северна България]]. Намира се на 6,2 km северозападно от град [[Нови пазар]] и на 7,2 km северно от гр. [[Каспичан]]. Той е първата [[столица]] на [[Първа българска държава|Дунавска България]] от [[681]] до [[893]] г.{{hrf|Антонова|1967|3}}

Сведения за създаването на столицата при [[хан Аспарух]] (681 – 701) се съдържат в т. нар. Български апокрифен летопис: „''Онь ([[хан Аспарух|Испор цар]]) съзыда в Плюска град...''“. Свидетелството обаче е с късна дата (най-рано XI век), има апокрифно-легендарен характер и е възможно да не е достоверно. Най-ранният документ за столицата е гръкоезичният надпис (821 -822 г.), изсечен върху знаменитата Чаталарска колона, намерена на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум (тур. Чаталар) през 1905 г. В неговия текст тя е наречена Plskas ton kanpon, т. е. „лагерът на Плиска“ и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на [[хан Омуртаг]] (814 – 830). Името е гръкоезичен превод на автентичното прабългарско название от VIII-IX в., записано във византийските съчинения от X-XI в. като '''Pliskouba''' и '''Pliskoba'''. Наставката ouba, oba там е дума със самостоятелно значение: „голямо селище от степен, лагерен тип“. Затова името е родствено на степни градове, столици на номадски народи в Централна и Средна [[Азия]], в района на [[Кавказ]] и степите на [[Източна Европа]] и може да се преведе аналогично „'''слънчевият град'''“ или „'''блестящ, бял град'''”. <ref name=" Енциклопедия - Шуменска област 2011">Шуменска област, Енциклопедия – издателство „Захарий Стоянов“, София, 2011 г.</ref>,<ref name="Иван Танев Иванов">[http://www.protobulgarians.com/Kniga%20za%20etnonima/21-Pliska-semantika.htm Иван Танев Иванов - ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ, ВЪЗМОЖНА СЕМАНТИКА НА ИМЕТО ПЛИСКА.]</ref>,<ref>[https://www.obshtinsko.info/obshtini/obshtina-kaspichan/ Община Каспичан], Общински портал на България.</ref>,<ref>[http://www.otizvora.com/2005/08/6970 Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (1/4)], От Сътрудници, 16.08.2005 г.</ref><br>Първото споменаване от източници на събития в Плиска е за 763 – 764 г., а последните споменати събития са от 1087 – 1088 г.

Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 km². Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен [[Цитадела]]та, голям дворец и [[базилика]], строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим.<br> Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на [[хан Крум]] е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император [[Никифор Геник]] през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 m, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите. В музея е изложена възстановка на двореца. Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес.<br> Третата част на Плиска е [[Цитадела]]та. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица. <ref name=" Енциклопедия - Шуменска област 2011"></ref>

Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например [[Червен (Област Русе)|Че&#768;рвенЧѐрвен]] и [[Перперикон|Перперек]].)

През османското владичество градът носи името Абоба (Ağa Baba). Той възвръща старото си име през [[1925]]-та година.

[[ImageФайл:Karel Škorpil`s Grave.jpg|150px|мини|Гробът на [[Карел Шкорпил]] в стария град Плиска]]

* [[Аспарух]] (640 – 701), български владетел

* [[Тервел]] (неизвестно – 721), български владетел

* [[Кормесий]] (неизвестно – 738), български владетел

* [[Севар]] (неизвестно – 753), български владетел

* [[Кормисош]] (неизвестно – 756), български владетел

* [[Винех]] (неизвестно – 760), български владетел

* [[Телец (хан)|Телец]], български владетел

* [[Савин]] (неизвестно – 766), български владетел

* [[Умор]], български владетел

* [[Токту]], български владетел

* [[Паган]] (неизвестно – 768), български владетел

* [[Телериг]] (неизвестно – 777), български владетел

* [[Кардам]] (неизвестно – 802), български владетел

* [[Крум]] (неизвестно – 814), български владетел

* [[Омуртаг]] (неизвестно – 831), български владетел

* [[Маламир]] (неизвестно – 836), български владетел

* [[Пресиян]] (неизвестно – 852), български владетел

* [[Борис I]] (Михаил) (неизвестно – 907), български владетел

* [[Владимир Расате|Владимир]] (Расате)(неизвестно – след 893), български владетел

* [[Симеон I]] (864 (865) – 927), български владетел