Сара Брайтман: Разлика между версии

== Биография ==

=== Детство и младежки години ===

 

През 1981 г. Сара Брайтман се явява на прослушване за мюзикъла „Котки“ на [[Андрю Лойд Уебър]], където е избрана за ролята на Джемима. Въпреки това обаче тогава тя не прави особено впечатление на Уебър. Година по-късно тя напуска „Котки“ за да играе в „Пиратите от Пензънс“ на лондонския театър Дръри Лейн. През 1982 г. е избрана за главната роля в оперния мюзикъл „Славеят“ на Чарлз Щраус, който променя живота ѝ, след като една вечер Андрю Лойд Уебър, който е сред зрителите, се влюбва в гласа ѝ, и за отрицателно време се влюбва в нея, след което двамата започват връзка, силно одумвана от таблоидите и британското общество. През 1984 г. те сключват и брак.

 

През 1990 г. Сара Брайтман работи за последно с Уебър в мюзикъла „Аспекти на любовта“. Същата година двамата се развеждат и същевременно прекратяват и съвместната си работа. Между 1992 г. и 1995 г. Брайтман се ориентира към [[проза]]та и получава роли в четири спектакъла, всички на английска сцена.

 

След като прекратява диско поп кариерата си и се омъжва за Андрю Лойд Уебър, Сара Брайтман започва да се изявява като оперна певица. Със съпруга си тя записва поредица от успешни арии. Година след сватбата им, Уебър написва и композира шедьовъра „Реквием“ специално за съпругата си. Арията „Pie Jesu“ от произведението дори е издадена като сингъл, който продава 25 хиляди екземпляра само през първия си ден на музикалния пазар и достига 3-то място в сингъл класацията на Великобритания, което е парадоксален успех за ария на [[латински език]]. Паралелно с оперната си работа, през 1988-ма Брайтман издава и първия си солов албум „The Trees They Grow So High“, който е компилация от [[фолк музика|фолк]] песни с акомпанимент на пиано. През 1989 г. изпълнителката издава последния си албум с оригинален материал с Уебър – „The Songs That Got Away“, който включва ревизии на неизвестни или забравени произведения от стари мюзикъли. В годината на развода със съпруга си, 1990 г., Брайтман издава втория си самостоятелен албум „As I Came of Age“, който от музикална гледна точка е нещо като ретроспекция на кариерата ѝ дотогава, тъй като включва микс от най-различни стилове – от диско до една песен на Уебър – „Love Changes Everything“.

 

 

През 1996 г. Сара Брайтман записва дуетът „Time To Say Goodbye“ с [[Андреа Бочели]], който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск „Timeless“ (в САЩ „Time To Say Goodbye“), който се превръща в най-успешния ѝ самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцената при нея е бившият ѝ съпруг Андрю Лойд Уебър.

Веднага след края на турнето си, Сара Брайтман започва интензивна работа над следващия си албум. „La Luna“ се появява на бял свят през април 2000 г. в Европа и през август в Америка. Концепцията на албума, както подсказва и заглавието, е [[Луната]] и лунният пейзаж. Съдържанието на тавата отново е микс от поп и класическа музика, но този път атмосферата в песните е значително по-мрачна и мистична. Класическата част включва „How Fair This Place“ на [[Рахманинов]], „Solo Con Te“ на Хендел, „La Califfa“ на Енио Мориконе, както и „Figlio Perduto“, базирана на сегмент от Симфония номер 7 на [[Бетовен]]. Сред поп парчетата фигурират „Winter in July“, кавъри на песените на [[Дайдо]] „Here With Me“ и „Hijo De La Luna“ на испанската група Мекано, и баладата „This Love“ – най-драматичната включена песен. В „La Luna“ Брайтман записва за първи път и джаз парче – „Gloomy Sunday“. Официалните сингли са „A Whiter Shade of Pale“ и „Scarborough Fair“. Втората се превръща в хит в [[Азия]] и прокарва пътя на изпълнителката към азиатския маркет. „La Luna“ достига 17-то място в класацията ТОП 200 за албуми на американското списание [[Билборд]] и става златен, с продадени над 870 хиляди копия. Следва 10-месечно световно турне „La Luna Tour“, което обхваща 4 континента и включва общо 108 концерта.

 

През 2003 г. Брайтман успява още веднъж да изненада публиката с изцяло нова концепция. На 19 март 2003 г. тя издава албума „Harem“, чийто саунд е изцяло концентриран около азиатските етно ритми и звуци. Често определян като най-виртуозното самостоятелно творение на певицата, темата на „Harem“ са митовете и фантазиите на арабския свят. За да бъде още по-достоверна, Брайтман работи над албума с арабски звезди като Кадим Ал Саир и [[Офра Хаза]]. Две от песните в албума включват соло на виолончело, изпълнено от световноизвестния [[Найджъл Кенеди]]. Дискът става златен в 6 държави, този път главно в Азия. Последвалото световно турне „Harem World Tour“ е най-успешното за Брайтман дотогава, със 119 концерта в 28 държави и приходи от над 60 милиона долара.

 

 

== Дискография ==

* ''The Trees They Grow So High'' (1988)

* ''As I Came of Age'' (1990)

* ''La Luna'' (2000)

* ''Harem'' (2003)

* ''Dreamchaser'' (2013)

 

* ''Cats'' (1981)

* ''Song and Dance'' (1984)

* ''Phantom Of The Opera'' (1987)

* ''Highlights from Phantom Of The Opera'' (1988)

* ''Sarah Brightman Sings the Music of Andrew Lloyd Webber'' (1992)

* ''Surrender'' (1995)