Петко Стайнов (юрист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Слово; форматиране: 21x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 36:
== Биография ==
Петко Стайнов е роден в [[Казанлък]] на [[31 май]] ([[19 май]] [[стар стил]]) [[1890]] г. и завършва гимназия в [[Стара Загора]] ([[1908]]). Следва право в [[Гренобъл]] и завършва в [[Париж]] ([[1911]]), след което специализира в [[Лайпциг]]. След участието си като офицер в [[Балкански войни|Балканските войни]] (1912 - 1913) защитава докторат по икономически и политически науки в Париж ([[1914]]). След [[Първа световна война | Първата световна война]] Петко Стайнов е директор на [[Дирекция на печата]] ([[1919]] – [[1920]]), но напуска недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От [[1923]] е преподавател по административно право в [[Софийски университет | Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], а в периода 1925 - 1939 и в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]] (дн. [[УНСС]])<ref>Ауреа Златни правила. УИ „Стопанство“ 2010 г. </ref>. Академичнта му кариера продължава до 1963 година. Дописен член на [[БАН]] е от 1935, а е избран за редовен член (академик) от 1942 г. От 1949 г. е секретар на Правно-стопанския крон на БАН.<ref>Баева, Искра и Евгения Калинова. ''Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955). Лекционен курс.'' София, 2003, Издателство Полис</ref>
Стайнов е активен участник в [[Народен сговор|Народния сговор]] и редактор на свързания с него вестник „[[Слово (вестник)|Слово]]“. През [[1923]] г. става за пръв път депутат в НС – той остава на този пост до 1946 година и отново е депутат през 1950 – 1972 година. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] определя в „Слово“ „разрушителите на Русия“ като заплаха за европейската цивилизация и призовава за „тежък юмрук“ срещу „кървавите агенти на Москва“.{{hrf|Недев|2007|159}}
Ред 44:
Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника [[Петко Каравелов]] – обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], писателя [[Антон Страшимиров]] и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.
Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на [[19 май]] [[1934]] г. За кратко е посланик на България в [[Белгия]] ([[1934]]) и [[Франция]] ([[1934]] – [[1935]]). През 1935 г. напуска поста, след като е свалено правителството. През следващите години е депутат от опозицията, като се сближава със забранената организация „[[Звено]]“ и активно сътрудничи на издаваното от нея списание „[[Бразда (списание)|Бразда]]“.{{hrf|Недев|2007|489}}
През [[1943]] г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в [[Отечествен фронт| Отечествения фроннт (ОФ)]], ставайки съюзник на комунистите. Подписва „Манифеста на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ“ от края на август 1944 г., в който се поставят непосредствените политически цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта, включително организирането на [[Народен съд]].
След [[Деветосептемврийски преврат | Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] Петко Стайнов се включва в правителството като [[министър на външните работи и изповеданията]]. Той участва в преговорите по сключване на т. нар. [[Московско примирие]] със [[Съединени американски щати | Съединените щати]], [[Великобритания]] и [[Съюз на съветските социалистически републики | Съветския съюз]], както и в преговорите за включване на България в [[Югославия | Югославската федерация]].
Line 52 ⟶ 54:
Правителството насрочва избори за 26 август 1945 година, въпреки протестите на опозицията, която няма право на легално съществуване. България е подложена на силен натиск от страна на Съединените щати и Великобритания изборите да бъдат отложени, за да се създаде възможност за свободното им провеждане, но комунистите твърдо отказват. Без предварително съгласуване с кабинета, Петко Стайнов прави изявление пред пресата, в което допуска възможността за отлагане на изборите. То става повод едва ден преди датата на изборите те да бъдат отложени за ноември по лично указание на Сталин. Този случай довежда до края на политическата му кариера.{{hrf|Недев|2007|687 – 691}}
Лично [[Вячеслав Молотов]] няколко пъти занимава [[Георги Димитров]] с „вироглавия български държавник“. Пред него признава, че в проф. П. Стайнов „нямаме доверие“. Противник на неговото оставане на поста е и [[Андрей Вишински]] – бивш прокурор в сталинските процеси.
На 15 март 1946 г.
След оставката си се занимава с научно-педагогическа дейност. Пише изследвания в областта на правото, вкл. във водното и екологическото право. От [[1947]] до [[1963]] г. завежда катедра по административно право в [[Софийски университет | Софийския университет]].
След като подава оставка, е следен от ДС. Разработват го за връзка с няколко шпионски служби. За кратко даже е арестуван, защото милиционерите смятат, че боравейки със слуховия си апарат (вече е оглушал поради възрастта си) предава шпионски сведения. След допуснатата грешка е освободен без последствия.
От 1949 е член на Националния съвет на [[ОФ]] и на Националния комитет за защита на мира.
Умира [[24 юни]] [[1972]] г.
Line 90 ⟶ 94:
* {{ташев}}
* Дренкова, Фани. 1984 г. Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии, издателство „Наука и изкуство“, София
* Баева, Искра и Евгения Калинова. ''Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955). Лекционен курс.'' София, 2003, Издателство Полис
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}▼
== Бележки ==
<references/>
▲* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
{{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|23}}
| |||