'''Монофизитството''' или '''монофизитизмът''' (от [[гръцки език|гр.гръцки]]: ''μόνος'', ''един'', ''единствен'' и ''φύσις'', ''природа'') е [[Христология|христологичната]] позиция, че Иисус[[Исус Христос]] има само една природа. Тази позиция се противопоставя на [[диофизитство|диофизитската]] позиция, че Христос има две природи (δύο, две) - една божествена и една човешка - и е осъдена като [[ерес|еретична]] на [[Четвърти вселенски събор|Халкедонския събор]] в [[451]] г. Две доктрини могат безспорно да се определят като монофизитски:
* [[Евтихий|Евтихианството]] твърди, че човешката природа на Христос на практика е унищожена от божествената, "разтворена като капка мед в морето".
* [[Аполинарий|Аполинарианството]] смята, че Христос е имал човешко тяло, но че Божественият логос е заел мястото на човешкия разум.
Радикалният монофизитизъм на [[Евтихий]] е реакция срещу [[несторианство]]то и днес се отхвърля както от диофизитскитехалкедонските диофизитски църкви - [[Православие|Православната]], [[Католицизъм|католическата]] и [[Протестантство|протестантската]], така и от нехалкедонските източни църкви. [[Миафизитство]]то, [[христология|христологията]] на [[Нехалкедонски църкви|Нехалкедонскитенехалкедонските църкви]] понякога е смятано от диофизитите за вариант на монофизитството, но тези църкви смятат [[теология]]та си за немонофизитска и анатемосват [[Евтихий]].
