Сребриста каракуда: Разлика между версии

}}

 

 

Сребристата каракуда е пословично издръжлива и непретенциозна към водите, които обитава. Това е една от нашите [[риби]], които могат да оцелеят във [[вода]] с минимални количества разтворен [[кислород]] (0,6–0,5 cm²/л). Тя е разпространена повсеместно, като единственото ѝ изискване е да няма бързо течение, защото тромавото ѝ тяло не е пригодено да се бори с него, поради това каракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем. На около 5–6 години има силно присъствие на едри каракуди и след това те като че ли се стопяват във водата. Каракудите показват висока приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. С еднакъв успех те порят топлите води на язовирите “[[Розов кладенец (язовир)|Розов кладенец]]” и “[[Овчарица (язовир)|Овчарица]]”, но и ледените води на язовирите “[[Искър (язовир)|Искър]]” и “[[Батак (язовир)|Батак]]”. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в [[летаргия]]. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-държеливата нашенска риба, тя е нещо като “котката” в рибешкия свят, защото има поне девет живота. Завита в мокър вестник, каракудата остава жива до два дни. Мнозина въдичари дори си купуват прясна мъртва дунавска ситна таранка от магазина, слагат я във вода и така поне 25 на сто от рибите се съживяват, за да бъдат използвани за стръв при риболов на [[щука]].

 

== Източници ==