Казимир Ернрот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 65:
Още преди назначаването на Ернрот за военен министър княз Александър Батенберг му поставя като условие да следва плътно неговите нареждания, включително в случай на организиран от княза преврат. Ернрот е притеснен от това изискване, но лично император Александър II го уверява, че Батенберг няма да прибегне до подобни действия без изричното съгласие на руския император.{{hrf|Цачевски|2013|82 – 83}}
Малко след пристигането си в България, на 9 май, Казимир Ернрот получава от парламента извънредни правомощия за справяне с [[Разбойничество в източна България|мюсюлманските бунтове]] в източната част на страната, където още от предишното лято е в сила извънредно положение. Той получава широки права да контролира военната и гражданската администрация в засегнатите райони, включително да уволнява по свое усмотрение всички държавни служители, до нивото на окръжните началници. Макар тези правомощия да противоречат на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], те получават силна подкрепа от депутатите на управляващата [[Либерална партия]].{{hrf|Цачевски|2013|90 – 94}}
Ернрот назначава анкетна комисия за безредиците, която описва неефективността на българската администрация в района. Той заминава на място, уволнява голям брой некомпетентни или корумпирани чиновници, някои от които сами участват в насилията. Лично ръководи преследването на най-голямата банда на [[Чобан Хасан]], който е принуден да избяга в [[Източна Румелия]]. През следващите няколко месеца в района е установен контрол.{{hrf|Цачевски|2013|95 – 101}}
Оказва активно съдействие на княз Александър I при извършването на държавния преврат в България през [[1881]] г. Назначен е за [[министър-председател]] на Княжество България. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II велико народно събрание и въвеждането на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността [[министър на вътрешните работи]], след което заминава за [[Русия]]. Споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.
| |||