Хайнрих VII (Свещена Римска империя): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 6x нов ред, 4x тире-числа, интервал, тире (ползвайки Advisor)
м
Ред 24:
| герб = Armoiries_Henri_VII_de_Luxembourg.svg
}}
[[File:Arrigo VII a San Casciano.jpg|thumb|275п|Ханрих VII преминава през[[San CascianoСан inКашано Valин diВал Pesa|Sanди CascianoПеза]]]]
'''Хайнрих VII''' (нем. ''Heinrich VII'', * ок. 1275, Валансиен, Франция, † 24 август 1313 г., Бонконвенто, близо до Сиена, Италия) – [[граф]] на [[Люксембург]] от 1288 година, [[крал]] на [[Германия]] ([[римско-немски крал]]) от 27 ноември 1308 година, [[император]] на [[Свещената Римска империя]] от 29 юни 1312 година, от династията на [[Люксембурги]]те, син на граф [[Хайнрих VI (Люксембург)|Хайнрих VI Люксембургски]] и [[Беатрис от Авен|Беатрис д’Авен]].
 
Ред 37:
== Управление ==
Първите мерки на новия император са възстановяване на рейнските митници и признание на независимостта на три горски кантона на Швейцария – обосновали несъчувствието му към хабсбургската политика. Елисавета, дъщеря на последния [[Пршемисловци|Пршемисъл]] в Чехия, [[Вацлав II]], дава своята ръка на сина на Хайнрих, Ян, който и е коронясан в [[Прага]] за крал на [[Бохемия]].
== Брак и деца ==
 
* съпруга: (от 9 юни 1292 година) [[Маргарета Брабантска (1276-1311)|Маргарита Брабантска]] (4 октомври 1276 — 14 декември 1311), дъщеря на [[Йохан I (Брабант)|Жан I Победителя]] и [[Маргарета Дампиер|Маргарета Фландърска]]. От брака се родили три деца:
** [[Ян Люксембургски]] (1296 – 1346) — крал на Чехия (от 31 август 1310 година) и титулярен крал на Полша (от 1310 година)
** [[Мария Люксембургска|Мария]] (1304 – 1324) – съпруга на краля на Франция [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV Красиви]](от 21 септември 1322 година)
** [[Беатрикс Люксембургска|Беатрис]] (1305 – 1319) – съпруга на краля на Унгария [[Карл Роберт Анжуйски|Карл Робер Анжуйски]] (от 24 юни 1318 година)
=== Италиански поход ===
По време на цялото си управление Хайнрих VII е завладян от идеята да възстанови властта на Германската империя в Италия. През 1310 година с петхилядна войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддръжник на [[гвелфи]]те, нито за поддръжник на [[гибелини]]те, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да примири [[Делла Торе]] и [[Висконти]]. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в Северна Италия херцог [[Амадей V Савойски]].<ref>Roland Pauler: ''Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert''. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.</ref>
 
С придвижването на Хайнрих на юг, на север започват безредици, градовете възстават един срещу друг; в Тоскана само Пиза се подчинява на Хайнрих. Флоренция, Сиена и Лука му се противопоставят. Във Флоренция има борба между черните и белите гвелфи. Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие [[Данте]] слага императора (под името Ариго) на високо място в „Рай“, в 30 кантика, ред 137 на „''Божествена комедия''“.
Line 57 ⟶ 61:
През 1921 година, когато се отбелязва 600-годишнина на [[Данте Алигиери]], по решение на италианското правителство саркофагът и надгробието с паметника на Хайнрих VII, изваяни през XIV век от Тино ди Камаино, са пренесени в катедралата на Пиза. Гробницата е украсена с нов надпис на латински и стиховете на Данте от ХХХ-та песен, ред.137 от „Рай“: „Дойде да избави Италия, но преди тя да е готова за това.“До него може да се прочете и на френски епитафия: „На Хайнрих Справедливия, граф Люксембургски, римски император, най-знаменития син на народа и древната, свободна люксембургска страна“.
 
 
== Брак и деца ==
* съпруга: (от 9 юни 1292 година) [[Маргарета Брабантска (1276-1311)|Маргарита Брабантска]] (4 октомври 1276 — 14 декември 1311), дъщеря на [[Йохан I (Брабант)|Жан I Победителя]] и [[Маргарета Дампиер|Маргарета Фландърска]]. От брака се родили три деца:
** [[Ян Люксембургски]] (1296 – 1346) — крал на Чехия (от 31 август 1310 година) и титулярен крал на Полша (от 1310 година)
** [[Мария Люксембургска|Мария]] (1304 – 1324) – съпруга на краля на Франция [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV Красиви]](от 21 септември 1322 година)
** [[Беатрикс Люксембургска|Беатрис]] (1305 – 1319) – съпруга на краля на Унгария [[Карл Роберт Анжуйски|Карл Робер Анжуйски]] (от 24 юни 1318 година)
 
== Илюстрирана хроника ==
Ред 78:
== Източници ==
<references />
 
* Roland Pauler: ''Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert''. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.
 
== Външни препратки ==