Хайнрих VII (Свещена Римска империя): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 29:
== Биография ==
Хайнрих е първият император от Люксембургската династия, водеща своето начало от X век, син на [[Хайнрих VI (Люксембург)|Хайнрих VI]] (1240 – 1288), граф на [[Люксембург]], и [[Беатрис от Авен|Беатрис д’Авен]] († 1321), наследява баща си през 1288 година.
=== Брак и деца ===
 
* съпруга: (отНа 9 юни 1292 година) се жени за [[Маргарета Брабантска (1276-1311)|Маргарита Брабантска]] (4 октомври 1276 — 14 декември 1311), дъщеря на [[Йохан I (Брабант)|Жан I Победителя]] и [[Маргарета Дампиер|Маргарета Фландърска]]. От брака се родилираждат три деца:
== Избор ==
** [[Ян Люксембургски]] (1296 – 1346) — крал на Чехия (от 31 август 1310 година) и титулярен крал на Полша (от 1310 година)
** [[Мария Люксембургска|Мария]] (1304 – 1324) – съпруга на краля на Франция [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV Красиви]](от 21 септември 1322 година)
** [[Беатрикс Люксембургска|Беатрис]] (1305 – 1319) – съпруга на краля на Унгария [[Карл Роберт Анжуйски|Карл Робер Анжуйски]] (от 24 юни 1318 година)
== Избор за крал==
По-малкият му брат [[Балдуин Люксембургски|Балдуин]] (1285 – 1354) е [[архиепископ]] на [[Трир]] (1307 – 1354). Балдуин е един от най-изкусните политици от първата половина на XIV век в Свещената Римска империя. Съвместно с Майнцкия архиепископ Петер фон Аспелт чрез умела дипломация той се добива в 1308 година до избирането на своя брат Хайнрих за Германски крал.
 
Своето избиране на германския престол през 1308 година Хайнрих дължи и на френския крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV Красиви]] и Авиньонската папска курия. Нидерландец по произход, Хайнрих е възпитан във Франция; Филип IV го посвещава в рицарство, иа Хайнрих, като негов васал, обещава да му служи в борбата против англичаните.
 
== Управление ==
Първите мерки на новия император са възстановяване на рейнските митници и признание на независимостта на три горски кантона на Швейцария – обосновали несъчувствието му към хабсбургската политика.

[[Елишка Пршемисловна]], дъщеря на последния [[Пршемисловци|Пршемисъл]] в Чехия, [[Вацлав II]], дава своята ръка на сина на Хайнрих, Ян, който и е коронясан в [[Прага]] за крал на [[Бохемия]].
 
== Брак и деца ==
* съпруга: (от 9 юни 1292 година) [[Маргарета Брабантска (1276-1311)|Маргарита Брабантска]] (4 октомври 1276 — 14 декември 1311), дъщеря на [[Йохан I (Брабант)|Жан I Победителя]] и [[Маргарета Дампиер|Маргарета Фландърска]]. От брака се родили три деца:
** [[Ян Люксембургски]] (1296 – 1346) — крал на Чехия (от 31 август 1310 година) и титулярен крал на Полша (от 1310 година)
** [[Мария Люксембургска|Мария]] (1304 – 1324) – съпруга на краля на Франция [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV Красиви]](от 21 септември 1322 година)
** [[Беатрикс Люксембургска|Беатрис]] (1305 – 1319) – съпруга на краля на Унгария [[Карл Роберт Анжуйски|Карл Робер Анжуйски]] (от 24 юни 1318 година)
=== Италиански поход ===
По време на цялото си управление Хайнрих VII е завладян от идеята да възстанови властта на Германската империя в Италия. През 1310 година с петхилядна войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддръжник на [[гвелфи]]те, нито за поддръжник на [[гибелини]]те, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да примири [[Делла Торе]] и [[Висконти]]. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в Северна Италия херцог [[Амадей V Савойски]].<ref>Roland Pauler: ''Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert''. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.</ref>
Line 57 ⟶ 58:
 
=== Смърт ===
По време на приготовлението на решителната битка с Робер Неаполитански, Хайнрих внезапно умира, /както се говори – от отрова/ (на 24 август 1313 г.). Поради страшната горещина близките му рицари отсичат главата на императора, а тялото му по древен германски обичай предават на бавен огън, докато не остават само овъглени кости. Останките на Хайнрих VII са погребани в гробището Кампос Санто в град [[Пиза]].
 
== Хайнрих и Данте ==
През 1921 година, когато се отбелязва 600-годишнина на [[Данте Алигиери]], по решение на италианското правителство саркофагът и надгробието с паметника на Хайнрих VII, изваяни през XIV век от Тино ди Камаино, са пренесени в катедралата на Пиза. Гробницата е украсена с нов надпис на латински и стиховете на Данте от ХХХ-та песен, ред.137 от „Рай“: „Дойде да избави Италия, но преди тя да е готова за това.“До“ До него може да се прочете и на френски епитафия: „На Хайнрих Справедливия, граф Люксембургски, римски император, най-знаменития син на народа и древната, свободна люксембургска страна“.
 
== Илюстрирана хроника за Хайнрих==
 
Запазена е илюстрирана хроника за император Хайнрих VII – изготвена по заповед на курфюрста [[Балдуин Люксембургски]], което представлява историческо съчинение за неговия брат император Хайнрих VII. Съхранена е в оригинал от XIV в.[<ref>Kaiser Heinrichs Romfart. Die Bilderchronik von Kaiser Heinrich VII. und Kurfuerst Balduin von Luxemburg 1308 – 1313. Noerdlingen 1978.</ref>] Обхваща период от 1308 г. до 1313 г. Повествованието изброява главните събития станали в Свещената Римска империя през това време.
 
== Илюстрирана хроника ==
Запазена е илюстрирана хроника за император Хайнрих VII – изготвена по заповед на курфюрста [[Балдуин Люксембургски]], което представлява историческо съчинение за неговия брат император Хайнрих VII. Съхранена в оригинал от XIV в.[<ref>Kaiser Heinrichs Romfart. Die Bilderchronik von Kaiser Heinrich VII. und Kurfuerst Balduin von Luxemburg 1308 – 1313. Noerdlingen 1978.</ref>] Обхваща период от 1308 до 1313 г. Повествованието изброява главните събития станали в Свещената Римска империя през това време.
 
[[Image: Balduineum Wahl Heinrich VII.jpg|мини|ляво| 7 курфюрсти избиращи Хайнрих VII за император. Те се познават по гербовете (от ляво на дясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Бохемия]]
Line 76 ⟶ 75:
Image: |
</gallery>
 
== Източници ==
<references />
 
 
== Външни препратки ==
Line 85 ⟶ 80:
* {{DNB-Portal|118548301|NAME=Heinrich VII.}}
* [http://www.vostlit.info/Texts/rus8/Bilderchronik_Heinrich/text.phtml?id=326 ХРОНИКА за император Хайнрих VII и курфюрст Балдуин Люксембургски 1308 – 1313]
 
== Източници ==
<references />
 
{{Монарси на Германия}}
{{Императори на Свещената Римска империя}}