Хайнрих VII (Свещена Римска империя): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 24:
| герб = Armoiries_Henri_VII_de_Luxembourg.svg
}}
[[File:Arrigo VII a San Casciano.jpg|thumb|275п|Ханрих VII преминава през[[Сан Кашано ин Вал ди Пеза]]]]
'''Хайнрих VII''' (нем. ''Heinrich VII'', * ок. 1275, Валансиен, Франция, † 24 август 1313 г., Бонконвенто, близо до Сиена, Италия) – [[граф]] на [[Люксембург]] от 1288 година, [[крал]] на [[Германия]] ([[римско-немски крал]]) от 27 ноември 1308 година, [[император]] на [[Свещената Римска империя]] от 29 юни 1312 година, от династията на [[Люксембурги]]те, син на граф [[Хайнрих VI (Люксембург)|Хайнрих VI Люксембургски]] и [[Беатрис от Авен|Беатрис д’Авен]].
 
Line 35 ⟶ 34:
** [[Беатрикс Люксембургска|Беатрис]] (1305 – 1319) – съпруга на краля на Унгария [[Карл Роберт Анжуйски|Карл Робер Анжуйски]] (от 24 юни 1318 година)
== Избор за крал==
[[Image: Balduineum Wahl Heinrich VII.jpg|мини|ляво| 7 курфюрсти избиращи Хайнрих VII за император. Те се познават по гербовете (от ляво на дясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Бохемия]]
По-малкият му брат [[Балдуин Люксембургски|Балдуин]] (1285 – 1354) е [[архиепископ]] на [[Трир]] (1307 – 1354). Балдуин е един от най-изкусните политици от първата половина на XIV век в Свещената Римска империя. Съвместно с Майнцкия архиепископ Петер фон Аспелт чрез умела дипломация той се добива в 1308 година до избирането на своя брат Хайнрих за Германски крал.
 
Ред 45:
 
=== Италиански поход ===
[[File:Arrigo VII a San Casciano.jpg|thumb|275п245п|ляво|Ханрих VII преминава през[[Сан Кашано ин Вал ди Пеза]]]]
По време на цялото си управление Хайнрих VII е завладян от идеята да възстанови властта на Германската империя в Италия. През 1310 година с петхилядна войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддръжник на [[гвелфи]]те, нито за поддръжник на [[гибелини]]те, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да примири [[Делла Торе]] и [[Висконти]]. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в Северна Италия херцог [[Амадей V Савойски]].<ref>Roland Pauler: ''Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert''. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.</ref>
 
С придвижването на Хайнрих на юг, на север започват безредици, градовете възстават един срещу друг; в Тоскана само Пиза се подчинява на Хайнрих. Флоренция, Сиена и Лука му се противопоставят. Във Флоренция има борба между черните и белите гвелфи. Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие [[Данте]] слага императора (под името Ариго) на високо място в „Рай“, в 30 кантика, ред 137 на „''Божествена комедия''“.
 
Във Флоренция има борба между черните и белите гвелфи. Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие [[Данте]] слага императора (под името Ариго) на високо място в „Рай“, в 30 кантика, ред 137 на „''Божествена комедия''“.
[[ImageFile: Jindrich7HenryLux.jpg|мини|Коронациякоронация в базиликата Латерано]]
=== Коронясване за император ===
На 29 юни 1312 година Хайнрих VII е коронясан с ново направената [[желязна корона]] на [[лангобарди]]те в [[Сан Джовани ин Латерано|Латеранската базилика]] от кардинал [[Николо Алберти|Николо де Прато]], тъй като [[Свети Петър (Рим)|катедралата Св. Петър]], в която обикновено протичат коронациите е, както и много други части на Рим, под контрола на противниците на Хайнрих VII. Той решава въпроса в своя полза относно това, дали императорът е длъжен в светските си дела да зависи от папата или не.
Line 60 ⟶ 63:
По време на приготовлението на решителната битка с Робер Неаполитански, Хайнрих внезапно умира, /както се говори – от отрова/ (на 24 август 1313 г.). Поради страшната горещина близките му рицари отсичат главата на императора, а тялото му по древен германски обичай предават на бавен огън, докато не остават само овъглени кости. Останките на Хайнрих VII са погребани в гробището Кампос Санто в град [[Пиза]].
 
== Илюстрирана хроника за Хайнрих==
[[Image: Jindrich7.jpg|мини|Коронация в Милано]]
Запазена е илюстрирана хроника за император Хайнрих VII – изготвена по заповед на курфюрста [[Балдуин Люксембургски]], което представлява историческо съчинение за неговия брат император Хайнрих VII. Съхранена е в оригинал от XIV в.[<ref>Kaiser Heinrichs Romfart. Die Bilderchronik von Kaiser Heinrich VII. und Kurfuerst Balduin von Luxemburg 1308 – 1313. Noerdlingen 1978.</ref>] Обхваща период от 1308 г. до 1313 г. Повествованието изброява главните събития станали в Свещената Римска империя през това време.
== Хайнрих и Данте ==
През 1921 година, когато се отбелязва 600-годишнина на [[Данте Алигиери]], по решение на италианското правителство саркофагът и надгробието с паметника на Хайнрих VII, изваяни през XIV век от Тино ди Камаино, са пренесени в катедралата на Пиза. Гробницата е украсена с нов надпис на латински и стиховете на Данте от ХХХ-та песен, ред.137 от „Рай“: „Дойде да избави Италия, но преди тя да е готова за това.“ До него може да се прочете и на френски епитафия: „На Хайнрих Справедливия, граф Люксембургски, римски император, най-знаменития син на народа и древната, свободна люксембургска страна“.
 
== Илюстрирана хроника за Хайнрих==
Запазена е илюстрирана хроника за император Хайнрих VII – изготвена по заповед на курфюрста [[Балдуин Люксембургски]], което представлява историческо съчинение за неговия брат император Хайнрих VII. Съхранена е в оригинал от XIV в.[<ref>Kaiser Heinrichs Romfart. Die Bilderchronik von Kaiser Heinrich VII. und Kurfuerst Balduin von Luxemburg 1308 – 1313. Noerdlingen 1978.</ref>] Обхваща период от 1308 г. до 1313 г. Повествованието изброява главните събития станали в Свещената Римска империя през това време.
 
[[Image: Balduineum Wahl Heinrich VII.jpg|мини|ляво| 7 курфюрсти избиращи Хайнрих VII за император. Те се познават по гербовете (от ляво на дясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Бохемия]]
[[Image: Jindrich7.jpg|мини|Коронация в базиликата Латерано]]
 
<gallery class="center" caption="Саркофаг">
Image:Heinrich vii grabmal.png|Саркофаг на Хайнрих VII nel [[Duomo di Pisa]]