Хайнрих VII (Свещена Римска империя): Разлика между версии

[[File:Arrigo VII a San Casciano.jpg|thumb|245п|ляво|Ханрих VII преминава през[[Сан Кашано ин Вал ди Пеза]]]]

По време на цялото си управление Хайнрих VII е завладян от идеята да възстанови властта на Германската империя в Италия. През 1310 година с петхилядна войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддръжник на [[гвелфи]]те, нито за поддръжник на [[гибелини]]те, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да примири [[Делла Торе]] и [[Висконти]]. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в Северна Италия херцог [[Амадей V Савойски]].<ref>Roland Pauler: ''Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert''. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.</ref>

През пролетта и лятото на 1311 г. има тежки боеве в Северна Италия. Хайнрих се бори особено срещу градовете Кремона и Бреша. Кремона се предава бързо, но е наказана доста строго; вероятно заради образът, в който Хайнрих иска да наложи над бунтовниците. Бреша се поддържа отчаяна съпротива в продължение на няколко месеца. По време на обсадата умира братът на Хайнрих Валрам, докато в армията избухва чума. Едва през септември 1311 г. градът капиталира. Хайнрих обявява публично, че бунтовниците заслужават да умрат, но че им е дарява живот от снизхождение. Това е последвано от тежки наказателни мерки срещу Бреша, в допълнение към тежките глоби, стените са разрушени.