Теснолинейка Септември – Добринище: Разлика между версии

Трасето води от гара [[Железопътна гара Септември|Септември]] (на главен път [[Железопътна линия 1 (България)|Калотина – Свиленград]]) до гара [[Добринище]] през 12 гари (Септември, Варвара, Долене, Костандово, Велинград, Цветино, Аврамово, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 13 спирки (Пампорово, Марко Николов, [[Цепина (гара)|Цепина]], Велинград-юг, Острец, Света Петка, Смолево, Черна Места, Юруково, Дагоново, Генерал Ковачев, Гулийна баня и Свети Георги). По линията са изградени множество [[Технически съоръжения по теснолинейката Септември - Добринище|изкуствени съоръжения]] – [[мост]]ове, [[тунел]]и, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] със [[Западни Родопи|Западните Родопи]], [[Рила]] и [[Пирин]], преминавайки по поречията на [[Чепинска река]] и [[Места]]. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като „Алпийската железница на Балканите“. Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на движение на влаковете. Гара [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], намираща се на 1267,4 m [[надморска височина]], е най-високо разположената гара на [[Балканския полуостров]].

Линията започва от гара Септември, чрез която се свързва с главната железопътна линия № 1 [[София]] – [[Пловдив]] – [[Бургас]]. Трасето преминава през равнинен терен в западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], пресича [[Републикански път I-8]] при km 1+600, и достига до Варвара. Селото се обслужва от спирка Пампорово, открита през октомври [[1993]] г. за нуждите на пътническото движение, и от едноименната гара. Чрез железен мост линията преминава над [[Републикански път II-84]] и Чепинска река, която е [[Орография|орографска]] граница между родопските дялове [[Алабак]] и [[Къркария]], и се движи по десния бряг на реката, достига до Варварски минерални бани, които се обслужват от спирка Минерални бани, която по-късно е преименувана на Марко Николов, в чест на кантонера загинал при свличане на скали по време на изпълнение на служебните си задължения. Спирката е изходен пункт за хижа [[Равно боре]]. Линията преминава през първи и втори [[тунел]], които следват непосредствено един след друг. Тунел № 2 е с дължина 83 m. По време на [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] от [[1928]] г. се получава разместване и е необходимо да бъде прокопан нов отвор. Старият все още седи и може да бъде видян от шосейния път. След това продължава до гара Дорково, която през 1928 г. е преименувана на [[Цепина (гара)|Цепина]]. През [[2003]] г. са демонтирани допълнителните коловози и сградата е заключена, превърната е в спирка. Тя е изходна точка за крепост [[Цепина]]. Непосредствено преди гарата се намира тунел № 3, който в началото на 1990-те години е обединен с тунелите № 4, 5, 6, 7 и 8, с цел да се защити линията от свличане на скали и земна маса. След спирка [[Цепина (гара)|Цепина]] се намира дългият 74 m тунел № 9. При km 16+400 линията преминава чрез прелез през [[Републикански път II-84|шосейния път]] за Велинград и с железен мост над реката минава на левия и&#768; бряг, за обслужването на прелеза е изграден кантон. След това достига до спирка Бакърджийски хан (km 17+500), която по-късно е преименувана на Милеви скали, а през 2003 г. е закрита. От тук шосето и линията се разделят. За да спечели дължина за изкачването линията продължава по левия бряг на Чепинска река, преминава през късия тунел № 10, след това по железен мост над реката достига до гара [[Долене (железопътна гара)|Долене]]. Гарата е изходен пункт за връх [[Милеви скали]]. В продължение на 10,9 km железопътната линия се изкачва с 246 m надморска височина по възвишението Чуката, достига отново шосето и върви паралелно на него, но на по-голяма височина от него. Преминава през спирка Дренов дол (km 24+300), която през годините е откривана и закривана<ref>Тарифно известие № III. 23 – 155 от 10 май 1930 г. Обн. ДВ. бр. 42 от 1930 г.</ref>, а през 1970-те години е открита като гара с два коловоза, за да се увеличи пропускателната способност. По-късно е закрита. Железопътната линия достига гара Чуката, преименувана на 20 септември 1926 г. на гара Костандово.<ref>Заповед № 5919 от 17 септември 1926 г. Обн. ДВ. бр. 146 от 29 септември 1926 г.</ref> От гарата с автобус се достига до градовете [[Ракитово]] и Костандово, както и до село [[Дорково]], където се намират крепостта [[Цепина]] и откритият през [[2013]] г. [[Плиоценски парк (Дорково)|Плиоценски парк]]. След това линията навлиза в най-голямата по площ котловина в [[Родопи]]те [[Чепинска котловина|Чепинската]]. Движи се успоредно на шосейния път, чрез железен мост преминава над река [[Мътница (приток на Чепинска река)|Мътница]] и достига гара Лъджене, която от 1948 г. е квартал на Велинград и оттогава е преименувана.{{hrf|Колектив||4 – 5}}<ref name="теснолинейка">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://archive.is/3TXOy | заглавие = Теснолинейка | достъп_дата = 17.06.2014 | издател = tesnolineika.webs.com/ | език = bg }}</ref><ref> Стоянов Ю., Железопътната линия Саранбей – Лъджене, Списание на държавните железници и пристанища в България – година .I, книжка 3, 1926 година, с. 101.</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.jptactis.com/Archives/jpt7806/deanov.htm | заглавие = Теснолинейката Септември – Велинград на 80 години | достъп_дата = 1 август 2014 г. | фамилно_име = Деянов | първо_име = Димитър | дата = 2006 г. | език = bg }}</ref>

* Кадри от преминаваща дизелова мотриса при [[Цепина (гара)|гара Цепина]] са използвани във филма от 1961 г. „[[Бъди щастлива, Ани]]“.