Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без запетая между месец и година
Ред 199:
=== Борба с чуждите пропаганди ===
{{Основна|Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Сръбска пропаганда в Македония|Румънска пропаганда в Македония}}
От 1900 до 1908 г. организацията води борба с чуждите пропаганди и техните въоръжени отряди. По онова време турското правителство, с цел да изостри отношенията между [[Румъния]] и България, признава правото на Букурещ да закриля културните и религиозни права на куцовлашкото население. След убийството на [[Арумъни|арумъна]] [[Стефан Михайляну]], организирано от [[ВМОК]] и ВМОРО, България и [[Румъния]] са на ръба на война, като причината е [[Добруджански въпрос|Добруджанския въпрос]]. Започват да се формират чети от македонски доброволци, а [[Гоце Делчев]] подготвя организацията за война в Добруджа.<ref>"…Ципушев, бъди готов, кажи и на всички наши другари да се приготвят, защото ще образуваме голяма чета под мое войводство и ще отидем да се бием заедно с нашата войска за нашите поробени братя на север. За известно време ще обърнем гръб на Македония. [http://promacedonia.org/kc2/kc_1.htm#a10 Ципушев, К. 19 години в сръбските затвори. Спомени, София, 1943 г. гл. 1. Между борците-великани, стр. 32.]</ref> При избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Сърбия предлага морална и материална поддръжка на въстаниците и иска изпращането на задграничен представител на ВМОРО в Белград.<ref>Писмо от ЗП на ВМОРО до ГЩ на Битолския въстанически окръг, 20 – 30 август, 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.316 – 317</ref> След потушаването на въстанието [[Борис Сарафов]] е приет в Белград и с негова помощ година по-късно в Македония навлизат първите въоръжени чети на сръбските комитети. Според търговския агент [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] Сърбия предлага сръбският елемент да се влее във ВМОРО, а организацията от своя страна да се трансформира в Македоно-одринско-косовска революционна организация. Сърбия търси да разреши Македонския въпрос на базата на [[Зони на влияние в Македония|разделянето на Македония на зони на влияние]]. Същевременно Задграничното представителство на ВМОРО опровергава твърденията за преговори със Сърбия.<ref>Опровержение на ЗП на ВМОРО за сътрудничество със Сърбия и секретен доклад на Атанас Шопов, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.326 – 327.</ref>
 
След 1904 г. борбата е насочена предимно срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]], която е финансирана и организирана от правителството на Кралство Гърция. Гръцките части често оказват военна помощ на османската войска и правят опит за съединение с четите на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]]. И двете чужди сили целят промяна на националното съзнание на македонските българи и подготвят почвата за бъдещо отвоюване на територии в своя полза. Голяма част от привлечените в организацията [[гъркомани]] и [[сърбомани]] се отмятат и се присъединяват към чуждите въоръжени чети. За всичките 4 години на гръцката македонска борба основните постижения на [[андарти]]те са опожаряването и изтреблението на няколко български села, сред които [[Загоричани]] и [[Зелениче]]. Последователно са изтребвани и всичките приобщени към ВМОРО българи. Международната общественост често осъжда гръцките зверства и безотговорността на турските власти. В отговор на гръцките изстъпления в България се заражда антигръцко движение.