Дож на Венеция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м без -а за година; козметични промени |
||
Ред 1:
[[Файл:Accademia - Presentazione dell'anello al doge di Paris Bordone.jpg|
'''[[Дож на Венеция]]''' е титлата на изборния държавен глава на [[Венецианската република]] в продължение на повече от 10 века (от [[8 век|VIII]] до [[18 век|XVIII]] век). Длъжността е създадена през [[697]] година, когато Венецианската република е официално подчинена на [[Византийската империя]]. Първият дож е [[Паоло Лучо Анафесто]]. Предполага се, че първите дожи са били назначавани като наместници от Византия. До [[1032]] г. дожите имат практически неограничена власт в държавните, военните и църковните дела на републиката. С течение на времето правомощията на дожите постепенно се ограничават и част от тях се прехвърлят на венецианската администрация. През [[1268]] г. се учредява и длъжността вице-дож.
== Процедура по избор на дожа ==
[[Файл:Canaletto - Bucentaur's return to the pier by the Palazzo Ducale - Google Art Project.jpg|
Дожите са били избирани от най-богатите и влиятелни семейства във Венецианската република. До [[1032]] година дожите са имали неограничена (еднолична) власт във всички държавни, военни и църковни дела. По-късно властта на дожа била ограничена с въвеждането на няколко алтернативни институции на властта. След [[1172]] година процедурата по избиране на държавния глава се усложнява. Комитетът на 40-те избирал дожа от 4-ма кандидати от състава на [[Голям съвет (Венеция)|Големия съвет]]. На изборите през [[1229]] година Комитетът на 40-те се увеличил на 41 души, тоест нечетно количество членове.
От [[1268]] година до края на съществуването на титлата процедурата на избиране е включвала в себе си 11 гласувания. От 30 членове на Големия съвет се избирали 9 души; те са избирали 40 човека, а от тези 40 са били избирани 12 човека, които на свой ред пък са избирали 25 човека. От тези 25 са били отсети 9-тима, които избирали 45 гласоподаватели. След това от тези 45 човека оставали 11 души. И накрая 11-те избирали 41 гласоподаватели, които избирали дожа.
Подобен метод на избиране бил създаден, за да зачете интересите на всички страни и да не допусне до висша длъжност наместник на каквато и да е партия или клан или човек, неспособен да управлява държавата. Когато дожът бил вече избран, той произнасял пред народа думите: "Това е вашият дож, ако това ви устройва". След това давал обет, в който тържествено се заклевал да управлява съгласно закона и за благото на държавата. От [[1268]] година е въведена длъжност вице-дож, който подпомагал дожа при изпълнение на неговите функции.
== Права и задължения на дожа ==
[[Файл:Doza.png|
Властта на дожа била ограничена от различни предписания. Така дожът нямал право да се появява на обществено място сам, не можел насаме да се среща с чуждестранни държавни глави или посланиците им, не можел самостоятелно да отваря официалната кореспонденция на републиката. дожът не можел да притежава собственост на територията на чужди държави.
Първоначално дожите управляват до смъртта си, макар че има случаи на оставки и принудително отстраняване от поста. Доходите на дожа за заемания пост не били големи. През [[1501]] г. се въвежда и процедура за посмъртно обезщетяване на вредите причинени от дожа по време на управлението му.
Едно от церемониалните задължения на дожа е участието му в церемонията ''"Годеж на дожа с морето"''. Дожът хвърлял пръстен в [[Адриатическо море]] от държавната церемониална галера [[Бучинторо]]. Традицията се появява
Облеклото на дожа включва шапка-калпак с особена форма, меч, пурпурна или златиста мантия, с яка от хермелинова кожа, и червени ботуши. Ежегодно по време на Пасха дожът оглавява процесия от катедралата [[Сан Марко (Венеция)|Сан Марко]] до женския манастир [[Сан Закариа (Венеция)|Сан Закариа]], където игуменката на манастира му връчва нова шапка (corno ducale), ушита от монахините. Шапката се изработвала от брокат и имала формата на рог.
Ред 31:
== Литература ==
* Miranda Mowbray и Dieter Gollmann. [http://www.hpl.hp.com/techreports/2007/HPL-2007-28R1.html "Electing the Doge of Venice: Analysis of a 13th Century Protocol".]
* Horatio Forbes Brown: ''Venice: an historical sketch of the republic'' (1893), p. 273
* Apostolo Zeno, ''Compendio della storia Veneta'', self-published, Venezia, 1847.
| |||