Съединение на Източна Румелия с Княжество България: Разлика между версии

След Съединението България е заплашена с война едновременно от [[Османската империя]], която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и [[Кралство Сърбия|Сърбия]], която настоява за териториални компенсации. Нежелаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.<ref>{{cite book | last = Марков | first = Георги | title = „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието | location = София | publisher = „Военно издателство“ ЕООД | year = 2011 | isbn = 978-954-509-462-0 | pages = 64 – 67}}</ref> Поради недоверието си към княза, датиращо още от [[Режима на пълномощията]], руският цар [[Александър III (Русия)|Александър III]] отказва да подкрепи българската дипломация, макар и да е против възстановяването на положението отпреди 6 септември.{{hrf|Стателова|1995|91 – 92}} В подкрепа на Батенберг действа [[Великобритания]], която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България. На провелата се в края на октомври конференция в [[Цариград]] британският представител [[Уилям Артър Уайт|Уилям Уайт]] и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар, подкрепено от посланиците на останалите сили.{{hrf|Стателова|1995|112 – 115, 121 – 123}}