Верижна реакция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 5:
Верижните реакции представляват един от начините, по които системите, които не са в [[термодинамично равновесие]], могат да освобождават енергия или да увеличават [[ентропия]]та си, за да постигнат състояние на по-висока ентропия. Например, дадена система може да не е способна да постигне по-ниско енергийно ниво чрез отделяне на енергия в околната среда, тъй като е възпрепятствана по някакъв начин от поемане на пътя, който води до освобождаване на енергията. Ако се произведе реакция, освобождаваща малко енергия и проправяща път за повече освобождаване на енергия в разширяваща се верига, тогава система обикновено би се сринала експлозивно, докато повечето от съхранената енергия се освободи.
 
Макроскопична [[метафора]] за верижна реакция е снежна топка, която постепенно нараства, докато накрая се образува [[лавина]]. Това се дължи на съхранявана гравитационна потенциална енергия, търсеща път за освобождаване чрез триене. Химическият еквивалент на снежната лавина е искра, причиняваща горски пожар. В ядрената физика един единствен разсеян неутрон може да доведе до бързкобързо критично събитие, което може да се окаже достатъчно енергийно за ядрен взрив.
 
Много верижни реакции могат да бъдат изразени чрез [[математически модел]], базиран на [[Марковски вериги]].
Ред 13:
През 1913 г. немският химик [[Макс Боденщайн]] първи предлага идеята за химични верижни реакции. Ако две молекули реагират, образуват се не само молекули от последната реакция, но също и някои нестабилни молекули, които могат допълнително да реагират с първоначалните молекули с далеч по-голяма вероятност, отколкото първите реагенти.
 
През 1918 г. [[Валтер Нернст]] предполага, че [[Фотохимия|фотохимичната]] реакция между [[водород]] и [[хлор]] е верижна реакция, за да обясни т.нар. ''квантова печалба''. Това означава, че един фотон светлина е отговорен за образуването на 10<sup>6</sup> молекули продукт [[хлороводород]]. Нернс предполага, че фотонът разлага молекулата Cl<sub>2</sub> на два Cl атома, като всеки от тях започва дълга верига от реакционни етапи, образуващи HCl.<ref name="Laidler288">Laidler K.J., ''Chemical Kinetics'' (3rd ed., Harper & Row 1987) с. 288 – 290 ISBN 0-06-043862-2</ref>
 
През 1923 г. учените [[Кристиан Кристиансен (физик)|Кристиан Кристиансен]] и [[Ханс Крамерс]], в анализ на образуването на полимерите, отбелязват че такава верижна реакция не е нужно да започва с молекула, възбудена от светлина, но може да започне и от две молекули, сблъскващи се поради термална енергия.<ref name=Nobel1956/>
 
Кристиансен и Крамерс забелязват също, че ако в едно звено от реакционната верига се произведат две или повече нестабилни молекули, реакционантареакционната верига би се разклонила и би се разраснала. Всъщност, резултатът е експоненциален растеж, който поражда експлозивно покачване на скоростта на реакцията. Това е първото предложение за механизма на химическите взривове.
 
Теория за количествена верижна химична реакция е създадена по-късно от съветския физик [[Николай Семьонов]] през 1934 г.<ref>{{cite web |url=https://web.archive.org/web/20090116032126/http://www.marka-art.ru/catalogs/StampSeries.jsp?&id=29264&lang=en |title=Archived copy |accessdate=17 април 2012}}</ref> През 1956 г. Семьонов споделя [[Нобелова награда за химия]] със [[Сирил Хиншълуд]], който независимо разработва много от същите количествени идеи.<ref name=Nobel1956>[https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/1956/ceremony-speech/ History of the chemical chain reaction from 1913 to the Nobel work recognized in 1956]</ref>
Ред 33:
 
=== Пример с реакция между водород и бром ===
Реакцията H<sub>2</sub> + Br<sub>2</sub> → 2 HBr продължава чрез следния механизъм:<ref name="Laidler291">Keith J. Laidler, ''Chemical Kinetics'' (3rd ed., Harper & Row 1987) с. 291 – 294 ISBN 0-06-043862-2</ref><ref name="Atkins">P. Atkins and J. de Paula ''Physical Chemistry'' (8th ed., W.H. Freeman 2006), с. 831 ISBN 0-7167-8759-8</ref>
 
* Започване
Ред 42:
: Br• + H<sub>2</sub> → HBr + H•
: H• + Br<sub>2</sub> → HBr + Br•
: сумата на тези два етапа съответства на общата реакция H<sub>2</sub> + Br<sub>2</sub> → 2 HBr, с катализа чрез Br•, който участва в първия етап и се ренерирарегенерира във втория етап
 
* Забавяне (инхибиране)
Ред 49:
 
* Край 2 Br• → Br<sub>2</sub>
: рекомбинация на два радикала, което в този пример съответства на започването необратнонаобратно
 
=== Други химични примери ===