Разлика между версии на „Джетро Тъл“

м
форматиране: 21x тире-числа, 17x кавички, 16x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
м
м (форматиране: 21x тире-числа, 17x кавички, 16x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor))
| създадена = [[Блакпул]], [[Лутън]] <br /> {{Флагче|Великобритания}} [[Великобритания]]
| стил = [[хард рок]]<br> [[фолк рок]]<br> [[прогресив рок]]<br> [[блус рок]]<br> [[електронен рок]]
| период_на_активност = 1967 -
| лейбъл =
| влияния =
 
== История ==
=== 1962–19681962 – 1968: прохождане ===
Първата група на Иън Андерсън, образувана през 1962 година в Блакпул, е „Блейдс“ (''The Blades''). През 1964 година тя вече е седемчленна [[соул]] група, носеща името на пианиста и барабанист [[Джон Евън]] (''John Evan'') - – „Джон Евън Бенд“ (''The John Evan Band''), а по-късно „Джон Евън Смаш“ (''The John Evan Smash''). По онова време в групата участва и бъдещият барабанист на „Джетро Тъл“ [[Баримор Барлоу]] (''Barriemore Barlow'').
 
През 1967 година групата се премества в [[Лутън]], близо до [[Лондон]], в търсене на повече ангажименти.<ref name="official">{{cite web|title=Biography on official Jethro Tull web site|url=http://www.jethrotull.com/press/tullbiolong.html|accessdate=2007-02-10}}</ref> Предприемат и пътуване до [[Ливърпул]]. Въпреки това парите не достигат и малко по-късно повечето членове се връщат на север. Иън Андерсън и басистът [[Глен Корник]] (Glenn Cornick) се събират с китариста [[Мик Ейбрахамс]] (Mick Abrahams) и барабаниста [[Клайв Бънкър]] (Clive Bunker) от лутънската група Макгрегърс Енджин (''McGregor's Engine'').<ref>{{cite web|title=Melody Maker, 12 July 1969, reproduced on Tullpress.com|url=http://www.tullpress.com/mm12jul69.htm|accessdate=2007-03-07}}</ref> Първоначално новата група трудно получава повторни ангажименти и често променя името си, за да продължи да свири в лондонските клубове. Имената обикновено са измисляни от служители на техните агенти, един от които, любител историк, ги нарича Джетро Тъл, по името на английски агроном от 18 век. Името се запазва, защото групата го използва при първото си представление, което е харесано от управителя на клуба, така че те да получат повторна покана.<ref name="officialfaq">{{cite web|title=FAQ on official Jethro Tull web site|url=http://www.jethrotull.com/press/faq.html|accessdate=2009-03-21}}</ref> Групата сключва договор с разрастващата се агенция Елис-Райт и така стават третата група, подписала с бъдещата империя [[Крисалис Рекърдс]].
 
Първият [[сингъл]] на Джетро Тъл излиза през 1968 година, но не постига успех. Той е написан от Мик Ейбрахамс и продуциран от [[Дерек Лоурънс]] и е озаглавен ''„Sunshine Day“''. На етикета името на групата е изписано грешно като ''Jethro Toe'', което превръща сингъла в колекционерска рядкост.<ref> [http://rateyourmusic.com/release/single/jethro_tull/sunshine_day___aeroplane__miscredited_to_jethro_toe_ Jethro Toe - – Sunshine Day / Aeroplane]</ref>
 
По-късно през същата година Джетро Тъл издават първия си албум ''„This Was“''.<ref name="official" /> Освен музика, писана от Андерсън и Ейбрахамс, той включва и фолклорната песен ''„Cat's Squirrel“'', която подчертава [[блус рок]] стила на Ейбрахамс. [[Джаз]] пиесата ''„Serenade to a Cuckoo“'' от [[Рахсан Роланд Кърк]] дава възможност на Андерсън да демонстрира уменията си с [[флейта]]та. По това време той описва в „[[Рекърд Мирър]]“ общия стил на групата като „един вид прогресив блус с малко джаз“.<ref>{{cite web|title=Record Mirror, 12 Oct 1968, reproduced on Tullpress.com| url=http://www.tullpress.com/rm12oct68.htm| accessdate=2007-02-10}}</ref>
 
След излизането на първия албум Мик Ейбрахамс напуска Джетро Тъл и сформира собствена група - – [[Блодуин Пиг]] (''Blodwyn Pig'').<ref name="official" /> Напускането му има няколко различни причини. Той е [[блус]] пуритан, докато Андерсън се опитва да включи в музиката на групата и други влияния. Освен това влиза в лични противоречия с Глен Корник и не желае да пътува много в чужбина и да свири повече от три вечери седмично, докато останалите членове на групата се стремят към международен успех.
 
След напускането на Ейбрахамс той е заместен за кратко от [[Тони Айоми]] от групата Ърт (''Earth''; бъдещата [[Блек Сабат]]). С него през декември 1968 година Джетро Тъл участва в проекта на [[Ролинг Стоунс]] „[[Рок енд рол цирк]]“, където изпълняват песента ''„A Song For Jeffrey“''.
 
=== 1969–19711969 – 1971: собствен стил ===
По-късно през 1969 г. към групата се присъединява соло-китаристът Мартин Бар (Martin Barre) - – вторият най-дълго задържал се член на формацията, който участва във всички проекти до 2011 г. Бар допринася за пренасочване на Джетро Тъл към по широки хоризонти с разнообразния си стил, който съчетава класическа подготовка и вкус към бароковата музика с хард-рок звучене. С напускането на Ейбрахамс групата остава с един-единствен лидер - – фронтмена Иън Андерсън, основен композитор и двигател на почти на всички записи. Още първият албум с Бар - – ''Stand Up'' (1969) - – превръща групата във водещ арт-рок състав, който за разлика от [[Кинг Кримсън]] или [[Емерсън, Лейк енд Палмър]] се оказва и търговски успешен: ''Stand Up'', както и следващите няколко албума на Джетро Тъл достигат първо място по продажби в британските класации за албуми. За пръв път в записите за Stand Up Андерсън показва слабостта си към необичайни за рок-музиката инструменти, като освен флейтата и хармониката, записва и с мандолина и балалайка. ''"Bourée"„Bourée“'' е джазирана преработка на камерна пиеса на [[Йохан Себастиан Бах|Й. С. Бах]], ''"Fat„Fat Man"Man“'' е - – заедно с издадената на сингъл ''"Christmas„Christmas Song"Song“'' - – сред първите песни на групата наподобяващи британския фолклор. Няколко години след издаването на албума една от най-малко забележимите песни, неизпълнявана никога на живо - – ''"We„We Used To Know"Know“'', се оказва обект на спорове за плагиатство, тъй като легендарният хит на [[Ийгълс]] ''"Hotel„Hotel California"California“'' възпроизвежда почти едно към едно акордовата ѝ схема.
 
През годините 1969- – 1971 Джетро Тъл се придържат и към една затихваща практика в популярната музика: издават малки плочи ([[сингъл|сингли]]) с песни, невключени в дългосвирещите им плочи. Някои от най-знаменателните им записи от периода излизат първоначално само на малка плоча: ''"Living„Living In The Past"Past“'', който въвежда нетипичния за рок-музиката такт пет четвърти, ''"Witch„Witch's Promise"Promise“'' с насложени няколко партии флейта и акустичен съпровод, както и другата запомняща се песен с акустичен аранжимент - – ''"Life„Life's A Long Song"Song“'', която излиза на EP (extended play) през 1971-ва.
 
1970 г. Джетро Тъл издават третия си албум: ''Benefit'', в чиито записи участва създателят на Блейдс и лидер на ранните блекпулски формации Джон Еван: той ще се присъедини официално към групата за записите на следващия албум. Форматът на състава вече напълно отговаря на очакванията за прогресив-рок група, а Еван се изявява като ексцентричен солист с прилична класическа подготовка по концертите: най-характерно е концертното изпълнение под заглавие ''"By„By Kind Permission Of"Of“'', включено в двойния компилативен албум ''Living In The Past'', излязъл през 1972. От точно този период е и концертният запис от Carnegie Hall в [[Ню Йорк]], издаден като втори компакт диск в колекцията от 1993 г. ''25th Anniversary Box Set''. Записите се множат, но много виждат свят едва десетилетия по-късно в различните компилации и колекционерски издания от 80-те години нататък. Скоро след излизането на ''Benefit'' групата напуска басистът Глен Корник - – най-вече поради различия в характера: Корник е шумен, буен рокаджия, който си пада по алкохола, наркотиците и купона, докато останалите музиканти предпочитат спокойствието.
 
Корник е наследен на баса от Джефри Хамънд (Jeffrey Hammond), също от първоначалния състав на Блейдс. За по-артистично Хамънд си "удвоява"„удвоява“ името на Хамънд-Хамънд. През годините той не се е занимавал с музика, а с рисуване и връщането му при Андерсън и Еван става след дълго настояване. Любопитно е, че Джефри Хамънд е лирически герой на цели три песни от първите три албума на Джетро Тъл: ''"A„A Song For Jeffrey"Jeffrey“'' (1968), ''"Jeffrey„Jeffrey Goes To Leicester Square"Square“'' (1969) и ''"For„For Michael Collins, Jeffrey And Me"Me“'' (1970).
 
В състав Андерсън, Бар, Бънкър, Еван и Хамънд-Хамънд Джетро Тъл записват най-запомнящия се албум в историята си: ''Aqualung'' (1971). Плочата е разделена на две концептуални половини, едната от които разглежда съдбата на скитника, алкохолик и сексуален посегател със странното име Акуалънг, а втората е израз на Андерсъновия агностицизъм и разисква християнското лицемерие на модерна Великобритания. Рифът на заглавното парче ''"Aqualung"„Aqualung“'' е навярно най-известният такт от дискографията на Джетро Тъл, а ''"Locomotive„Locomotive Breath"Breath“'' се превръща в едно от най-често изпълняваните на концерт парчета със запомняща се интродукция на пианото от Еван и блестящи сола на флейта и китара, съответно на Андерсън и Бар. Сред песните има и няколко акустични аранжимента, в които Андерсън е на практика соло изпълнител - – тенденция, която се запазва с годините и е особено отчетлива в албума ''"Minstrel„Minstrel in The Gallery"Gallery“'' (1975). ''Aqualung'' не достига първо място в класациите, но е първата плоча с успех в САЩ.
 
Скоро след записите за ''Aqualung'' напуска и Клайв Бънкър, заместен от още един блакпулец - – Бари Барлоу, който си доукрасява първото име на Баримор. Така Джетро Тъл се оказва на практика в същия състав като Блейдс от 1963 г., но с развит прогресив-рок музикален стил. Първите записи с Барлоу са няколко песни, издадени на екстендед плея (EP) ''"Life„Life Is A Long Song"Song“'': не се стига до цял албум, защото Андерсън вече е започнал работа по първия изцяло концептуален проект на групата. По тази причина през 1972 г. Джетро Тъл издават първия си сборен албум: неиздадени изобщо или издадени единствено като сингли песни, заедно с една страна на плоча с концертни записи от 1970 г. Албумът достига рекордно високото за групата трето място в американските класации за албуми (Billboard 200) и отваря път за неочаквания успех на следващите 2 продукции.
 
=== 1972–19761972 – 1976: прогресив рок ===
=== 1977–19791977 – 1979: фолк рок трилогия ===
=== 1980–19841980 – 1984: електронен рок ===
=== 1987–19941987 – 1994: хард рок ===
=== След 1995: уърлд мюзик ===
 
== Членове на групата ==
{| class="wikitable"
|align="center" rowspan="3"| [[Клайв Бънкър]]
|-
! 1968- – 1970
|align="center" rowspan="15"| [[Мартин Бар]]
|-
! 1970- – 1971
|align="center" rowspan="4"| [[Джон Евън]]
|align="center" rowspan="2"| [[Джефри Хамънд]]
|-
! 1971- – 1975
|align="center" rowspan="3"| [[Баримор Барлоу]]
|-
! 1975- – 1979
|align="center" rowspan="2"| [[Дий Палмър]]
|align="center" rowspan="1"| [[Джон Гласкок]]
|-
! 1979- – 1980
|align="center" rowspan="9"| [[Дейв Пег]]
|-
! 1980- – 1981
|align="center" rowspan="1"| [[Еди Джобсън]]
|align="center" rowspan="10"| &nbsp;
|align="center" rowspan="1"| [[Гери Конуей]]
|-
! 1982- – 1983
|align="center" rowspan="1"| [[Пол Бърджес]]
|-
! 1984- – 1987
|align="center" rowspan="3"| [[Дуейн Пери]]
|-
! 1987- – 1988
|align="center" rowspan="1"| [[Дон Еъри]]
|-
! 1988- – 1991
|align="center" rowspan="1"| [[Мартин Алок]]
|-
! 1991- – 1992
|align="center" rowspan="3"| [[Андрю Гидингс]]
|align="center" rowspan="1"| [[Дейв Матакс]]
|-
! 1992- – 1995
|align="center" rowspan="3"| Дуейн Пери
|-
! 1995- – 2006
|align="center" rowspan="1"| [[Джонатан Нойс]]
|-
! 2007- – ...
|align="center" rowspan="1"| [[Джон О'Хара]]
|align="center" rowspan="1"| [[Дейвид Гудиър]]
* ''War Child'' (1974)
* ''Minstrel in the Gallery'' (1975)
* ''M.U. - – The Best of Jethro Tull'' (1976) (сборен)
* ''Too Old to Rock And Roll, Too Young to Die'' (1976)
* ''Songs from the Wood'' (1977)
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.j-tull.com Официален сайт]
* {{икона|en}} [http://www.cupofwonder.com Cup of Wonder] - – текстове на Jethro Tull
* {{икона|en}} [http://www.ministry-of-information.co.uk История на турнетата на Jethro Tull]
* {{amg|11:3ifqxqe5ldse~T1}}