Антиохийско княжество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м в.--->век; козметични промени
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2 интервала, А|АБ, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 36:
}}
 
'''Антиохийското княжество''' е [[кръстоносенКръстоносни походдържави|кръстоносна]] франко-сирийска държава]] със столица град [[Антиохия|Антиохия]] на река [[Оронт]], днешна [[Антакия]], [[Турция]]. Княжеството просъществува 170 години – между 1098 и 1268 г. след като е основано от норманския принц [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд от Таранто]]<ref>Боемунд е един от предводителите на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] от 1096 г.</ref> като [[феодал]]на държава от европейски тип. На север граничи с [[Арменско кралство Киликия|Арменска Киликия]] и за кратко с [[Румелийски султанат]], на юг с [[Графство Триполи]], и [[Дамаск]]и емират, на изток с [[Графство Едеса]], и с [[емир]]ите на [[Халеб]] и [[Мосул]]. На запад се простира [[Средиземно море]] и [[Византия|византийски]] [[Кипър]].
 
== Антиохия ==
Град Антиохия е древно селище, възникнало<ref>Антиохия е основана през IV век пр.н.е. от [[Селевк I Никатор|Селевк Никатор]], докато все още е началник на конницата на [[Александър Македонски]].</ref> на [[Оронт (река)|река Оронт]] и в близост до [[Антиохия (езеро)|едноименното]] езеро и източния [[Средиземно море|Средиземноморски]] бряг. В [[античността]] и по-късно се оформя селищен конгломерат, наричан [[''Сирийски тетраполис]]'', включващ [[Селевкия]], [[Латакия|Лаодикия]] и [[Апамея]] освен Антиохия. Те са част от [[Елинизъм|еленистичното]] [[Селевкиди|Царство на Селевкидите]]. По-късно Антиохия е столица на основаната от [[Адриан (император)|Адриан]] [[Римскаримска империя|римскапровинция]] провинция [[Сирия]] и е важен център за ранното [[християнство]].<ref>''gentile Christianity''</ref>. Антиохия е обявена за един от основните градове-седалища на християнските патриарси – равнопоствените [[Патриарх на Константинопол|Константинополски]], [[Патриарх на Александрия|Александрийски]], [[Папа|Римски]] и [[Патриарх на Антиохия|Антиохийски патриархати]]. Това става на [[Първи Никейски събор|Първия Никейски събор]] през 325 г., като е за отбелязване, че Рим е единствения патриархат на Запада. През 341 г. градът е център на нов [[Църковен събор (поместен)|Вселенски събор]] с важни религиознодогматични последствия.
 
Антиохия е обявена за един от основните градове-седалища на християнските патриарси – равнопоставените [[Патриарх на Константинопол|Константинополски]], [[Патриарх на Александрия|Александрийски]], [[Папа|Римски]] и [[Патриарх на Антиохия|Антиохийски патриархати]]. Това става на [[Първи Никейски събор|Първия Никейски събор]] през 325 г. (тогава Рим е единствения [[патриархат]] на Запада). През 341 г. градът е център на нов [[Вселенски събор]] с важни религиозно-догматични последствия.
Антиохия е важен търговски и политически фактор в Източното Средиземноморие и притегателен център за имперски амбиции на близки и далечни съседи. След разделянето на Римската империя градът остава в очертанията на [[Византия|Източната Римска империя]]. Арабите превземат града през 637 г. През X век ромеите успяват да отвоюват Антиохия. Антиохиийската [[Тема (Византия)|тема̀]] е загубена в края на 11 век (1087 г.) и преминава под владичеството на селджуките на султан [[Тутуш ад-Давла]].<ref>Стратегът на Антиохия и Едеса [[Исак Комнин (дук на Антиохия)|Исак Комнин]], племенник на византийския император, получава командването на източната византийска армия. Под прякото му подчинение се намира и гарнизон от нормански наемници, начело с Херве и въпреки това владенията му са завладени от селджукските турци.</ref>
 
Антиохия е важен търговски и политически фактор в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] и притегателен център за имперски амбиции на близки и далечни съседи. След разделянето на Римската империя градът остава в очертанията на [[ВизантияИзточната римска империя|Източната Римска империя]]. Арабите[[Араби]]те превземат града през 637 г. През [[X век]] ромеите[[ромеи]]те успяват да отвоюват Антиохия. Антиохиийската [[Тема (Византия)|тема̀]] е загубена в края на [[11 век]] (1087 г.) и преминава под владичеството на [[Селджуци|селджуките]] на султан [[Тутуш ад-Давла]].<ref>Стратегът на Антиохия и Едеса [[Исак Комнин (дук на Антиохия)|Исак Комнин]], племенник на византийския император, получава командването на източната византийска армия. Под прякото му подчинение се намира и гарнизон от нормански наемници, начело с Херве и въпреки това владенията му са завладени от селджукските турци.</ref>
 
== Кръстоносен поход ==
[[Файл:SiegeofAntioch.jpeg|мини|ляво|250px|Обсада от кръстоносците на Антиохия в [[1097]] – [[1098 г]] г.]]
Загубата на Антиохия с нейния [[патриарх]]атпатриархат за християнството е една от причините за възникването на [[Кръстоносен поход|Кръстоноснотокръстоносното движение]] и [[Първи кръстоносен поход|Първияпървия кръстоносен поход]] след [[Клермонски събор|Клермонския събор]]. В действителност пограничните сирийски земи са обект на [[Тюркски народи|тюркско]]-[[араби|арабска]] завоевателна кампания още през 10 век, когато [[Никифор II Фока|Никифор Фока]] и [[Йоан Цимисхий]] и задават първообраза на християнската кръстоносна война с отвоюването на тези земи (''вж. [[Византийски кръстоносни походи]]''). След призива на [[папа]] [[Урбан II]] в Клермон през 1095 г. хиляди европейски поклонници и безделници се насочват към [[Светите земи]] в поход срещу [[ислям]]а и отвоюване на [[Божи гроб]].
 
След призива на [[папа]] [[Урбан II]] в Клермон през 1095 г. хиляди европейски поклонници и безделници се насочват към [[Светите земи]] в поход срещу [[ислям]]а и отвоюване на [[Божи гроб]]. Сред тях е принцът на [[Таранто (провинция)|Таранто]] [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд]], предводител на съществения нормански контингент. След като полага клетва за вярност пред предишния антиохийски господар [[василевсВасилевс]]а<ref>Император на Византийската империя.</ref> [[Алексий I Комнин]], Боемунд потегля с останалите принцове и барони и през 1097 г. [[Обсада на Антиохия (1097-1098)|обсажда Антиохия]]. Градът е под властта на персийските селджуки, [[васал]]ен е на [[емир]]а на [[Дамаск]] Ридван и се намира под господството на наместника-атабег [[Яги Сиян]]. Обсадата продължава седем месеца – между 20 октомври 1097 и 28 юни 1098 г. поради невъзможността на се осъществи пълна блокада на големия и укрепен град, а също така и поради честите опити от страна на съюзниците на Яги Сиян да пробият обсадата отвън. Градът в крайна сметка пада в ръцете на кръстоносците след предателство от страна на ''Фируз'', арменски наемник в турския гарнизон и организирана от Боемунд атака. Подкрепени от местното християнско гражданство кръстоносците бързо изтласкват защитниците в [[цитадела]]та, а Яги Сиян загива, бягайки от завладения град.
 
== Политически последствия ==
[[Файл:Heilige Lanze 02.JPG|160 pxthumb|дясно160px|Свещеното копие на Иисус]]
Кръстоносците бързо разпределят града според предварителните договорки. Боемунд получава значителна част, но една от ключовите градски порти и прилежащия квартал са извън негов контрол, попаднали в ръцете на [[Раймонд Тулузки]]. Боемунд намира правно основание да пренебрегне клетвата си към [[византийския император]], съгласно която той е длъжен да предаде всеки завладян град обратно в ръцете на василевса. Но не успява да преодолее съпротивата на тулузкия граф и получава пълен контрол над града едва след като Раймонд потегля с войските си към [[Йерусалим]]. Антиохийското княжество е основано като [[феодализъм|феодално-правен субект]], а Боемунд е признат за принц (княз) от папата след обещанията за подмяна и на религиозната власт с католически [[архиепископ]]. Преди това кръстоносците престояват в Антиохия още девет месеца, които Боемунд използва, за да разшири и укрепи домена си (''вж. [[Битка при Маарат|Обсада на Маарат]]''.)
 
Боемунд неофициално напуска кръстоносния поход, като не придружава войските в [[Обсада на Йерусалим (1099)|обсадата на Йерусалим]]. Антиохийският принц остава в новообразуваното суверенно княжество, за да го консолидира и укрепи срещу непресъхналите византийски и турски амбиции.
 
Завладяването, отбраната и създаването на Антиохийската държава е паметен етап за християнската [[историография]] и с още един факт. По време на обсадата на Антиохия и последвалите конфликти в историята на християнството се появява [[реликва]]тареликвата ''„[[Копие на Съдбата|Копието на Иисус]]“''
 
== Смъртта на Боемунд I ==
Антиохийското княжество е въвлечено в серия от военни конфликти, приключили без успехи за Боемунд и териториални разширения за кръстоносната държава. Няколко несполучливи кампании и обсади са последвани от събитие с почти трагични последици. След загубената битка с [[данишменди]]те [[Битка при Мелитена|при Мелитена]] Боемунд е пленен и окован във вериги в [[НиксарНеокесария (дем Катерини)|Неокесария]]. За [[регент]] на Антиохийското княжество е обявен [[Танкред Галилейски]], племенник на Боемунд и също ''[[ветеран]]'' от Първияпървия кръстоносен поход. Първият княз на Антиохия е освободен през 1103 г.<ref>Или 1104 г., според ''Жан Ришар''.</ref> и пътува за [[Европа]], където успява да организира подкрепата за себе си в нов етап на кръстоносния поход, който обаче е разбит от византийско-венецианската коалиция. Боемунд е принуден да се обяви за васл[[васал]] с няжествотокняжеството си на византийския император ([[Деволски договор]], 1108 г.) Норманският принц никога повече не се завръща в Антиохия, умира през 1111 г. в [[Бари]].
 
== Антиохия след Боемунд I ==
Танкред управлява княжеството, оспорвайки наложеното му византийско сюзеренство. Той се бие с турците в [[Апамея]] и дори се опитва да прогони византийците, проникнали в [[Адана]] и източна [[Киликия|Източна Киликия]]. Танкред всъщност е единственият жив кръстоносец,<ref>Раймонд Тулузки умира през 1105 г.</ref>, който не е обвързан с отколешната (1097 г., началото на похода) васална клетва към византийския император. Това позволява независимо мислене за Танкред, но и той умира през 1112 г. Княжеството е поето от сина на [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд]] и [[Констанс Френска]] [[Боемунд II Антиохийски|Боемунд II]],<ref>Наричан ''ибн-Маймун, сина на Боемунд.''</ref>, под регентството на ''Роже Салернски''. Последният загива в [[Битка на Кървавото поле|битката на Кървавото поле]], през 1119 г. Едва през 1126 г. осемнадесетгодишният18-годишният вече пълнолетен княз Боемунд II пристига в Антиохия само, за да продължи отчаяно агресивната политика на баща си дори спрямо доскоро съюзното [[Графство Едеса]]. Той се оженилжени за дъщерята на крялякраля на Йерусалим, Алиса дьо Бурк. Той управлява Антиохия, в продължение на кратки четири години.
 
И отново данишмендската заплаха надвисва над бъдещето на Антиохия – той попада в засада на същия онзи Малик-Гази Гюмюштекин, който пленява баща му преди двадесет години. Боемунд II загива, обезглавен е и главата му е изпратена в дар на [[Халиф]]а на [[Багдад]]. След неговата смърт княжеството е наследено от неговата четиригодишна дъщеря Констанс. Известно време регент на княжество Антиохия отново е [[Балдуин II (Йерусалим)|Балдуин II]], но в 1131 година той умира и властта преминава към неговата дъщеря [[Мелисенда Йерусалимска|Мелисенда]] и нейния мъж [[Фулк Йерусалимски|Фулк Анжу]]. В 1136 година наследницата на Антиохия, Констанс, на 10-годишна възраст се омъжва за [[Раймон дьо Поатие]], който е три пъти по-стар от своята млада жена.
 
Подобно на своите предшественици, Раймон прави опити да продължи експанзията на територията на византийската провинция Киликия. Този път оказва сериозна съпротива византийскиятимператорвизантийският император [[Йоан II Комнин]], който в 1137 година принуждава Раймон да поднесе клетва за васална вярност. Тази клетва остава само формалност. В 1142 годуг. Йоан Комнин умира, така и не осъществявайки своите планове по отвоюването на превзетите от кръстоносците земи<sup>[11]</sup>.
След неговата смърт княжеството е наследено от неговата четиригодишна дъщеря Констанс. Известно време регент на княжество Антиохия отново е Балдуин II, но в 1131 година той умира и властта преминава към неговата дъщеря Мелисанда и нейния мъж Фулк Анжу. В 1136 година наследницата на Антиохия, Констанс на десетгодишна възраст се омъжва за [[Раймон дьо Поатие]], който е три пъти по-стар от своята млада жена<sup>11][12]</sup>.
 
Подобно на своите предшественици, Раймон прави опити да продължи експанзията на територията на византийската провинция Киликия. Този път оказва сериозна съпротива византийскиятимператор [[Йоан II Комнин]], който в 1137 година принуждава Раймон да поднесе клетва за васална вярност. Тази клетва остава само формалност. В 1142 году Йоан Комнин умира, така и не осъществявайки своите планове по отвоюването на превзетите от кръстоносците земи<sup>[11]</sup>.
 
== Втори и Трети кръстоносен поход ==
[[Файл:Emporer Frederic I death.jpg|миниthumb|180px|left|Смъртта на [[Фридрих Барбароса]]]]
[[Файл:RaymondOfPoitiersWelcomingLouisVIIinAntioch.JPG|мини|300px|На миниатюрата на [[Коломб, Жан|Жан Коломб]] и Себастиян Мармеро е показано посрещането в Антиохия от Раймон дьо Поатие и крал [[Луи VII]]. [[XIV век]].]]
 
[[Файл:Emporer Frederic I death.jpg|мини|Смъртта на [[Фридрих Барбароса]]]]
[[Файл:RaymondOfPoitiersWelcomingLouisVIIinAntioch.JPG|миниthumb|300px|На миниатюрата на [[Коломб, Жан|Жан Коломб]] и Себастиян Мармеро е показано посрещането в Антиохия от Раймон дьо Поатие и крал [[Луи VII]]., [[XIV век]].]]
В [[Близък изток|Леванта]] настъпва период на възход на мюсюлманските [[емир]]ства под ръководството на [[Зенги]] и сина му [[Нураддин]]. Те завладяват Едеското графство и сериозно застрашават останалите християнски държави; това подбужда [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]]. Заплахата за Антиохия е преголяма и водачите му доброволно се подчиняват на [[Византия]] – през 1165 г. Мануил I Комнин лично присъства на възстановяването на византийския ''[[протекторат]]'' над васална Антиохия. След смъртта на Мануил суверенитетът на княжеството е възстановен, но след [[Битка при Хатин|разгрома на йерусалимците при Хатин]] започва периода на залез на Кръстоносна Антиохия.
 
В [[Близък изток|Леванта]] настъпва период на възход на мюсюлманските [[емир]]ства под ръководството на [[Зенги]] и сина му [[Нураддин]]. Те завладяват Едеското графство и сериозно застрашават останалите християнски държави; това подбужда [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]]. Заплахата за Антиохия е преголяма и водачите му доброволно се подчиняват на [[Византия]] – през 1165 г. [[Мануил I Комнин]] лично присъства на възстановяването на византийския ''[[протекторат]]'' над васална Антиохия. След смъртта на Мануил суверенитетът на княжеството е възстановен, но след [[Битка при Хатин|разгрома на йерусалимците при Хатин]] започва периода на залез на Кръстоносна Антиохия.
 
Княжество Антиохия все още е независимо и ключово за християнския свят през 1190 г., когато там спира [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], за да погребе част от останките на своя удавил се водач [[Фридрих Барбароса]].<ref>Тялото му е погребано в базиликата Свети Петър в Антиохия, костите в [[Тир]], а сърцето в [[Тарз]].</ref>.
 
Княжество Антиохия все още е независимо и ключово за християнския свят през 1190 г., когато там спира [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], за да погребе част от останките на своя удавил се водач [[Фридрих Барбароса]]<ref>Тялото му е погребано в базиликата Свети Петър в Антиохия, костите в [[Тир]], а сърцето в [[Тарз]].</ref>.
 
== Последващ период до 1260 годинаг. ==
Последвалият период от близо седемдесет70 години не е белязан с исторически значими и драматични политически събития. Княжество Антиохия удържа на домогванията на съседите си, в това число и на [[Арменско кралство Киликия|Мала Армения]]. Но през 1260 г. Антиохия е поредната малка пречка пред '''монголските нашественици''' на [[Хулагу]] и за кратко е включена в [[Монголска империя|Монголската империя]]. Така е само няколко месеца, тъй като до края на 1260 г. в града влиза [[мамелюк]]а [[Байбарс(султан на Египет)|Байбарс]], [[Египетски султанат|султан на Египет]]. Според [[Торос Рослин]] последният завоевател [[Обсада на Антиохия (1268)|жестоко смазва]] всички белези на християнската религия в Антиохия, избива стотици нейни жители и слага край на самостоятелното кръстоносно княжество.
 
== Равносметка ==
Line 83 ⟶ 86:
 
== Източници ==
[[Файл:Swimmer Orontes Louvre Br4454.jpg|миниthumb|300px|''Плувец в Оронта'', олицетворение на реката – бронзова пластика от 2-ри век от колекцията на [[Лувър]]а]]
<references />
* Мутафчиев, Петър ''„Лекции по история на Византия“''. ''изд. Дамян Яков'' ISBN 9545273089