Науру: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 14:
| лидер2 = —
| настоящ-лидер2 = —
| независимост-събития = – от Австралия,<br> Нова Зеландия
| независимост-дати = [[1961]] г.
| събитие1 =
Ред 82:
През 1989 г. страната предприема законови мерки срещу Австралия в Международния съд на [[Организация на обединените нации|ООН]] заради действията на Австралия по време на управлението на острова – в частност, неспособността да поправи вредата, нанесена на околната среда вследствие добива на фосфат. Действието довежда до порядъчно голямо извънсъдебно споразумение да се благоустроят минните райони в Науру.
 
Намаляването на фосфатните запаси води до икономически спад в Науру, което от своя страна води до нарастваща политичеста нестабилност от средата на [[1980-те]] насам. В Науру се извършват 17 промени на администрацията в периода между 1989 и 2003 година. Между 1999 и 2003-та след поредица от недоверчиви гласове и избори двама души – Рене Харис и Бернар Доуиого, водят страната в редуващи се периоди. Доуиого почива през март 2003 г. и за президент е избран Лудвиг Скоти. Скоти е преизбран през октомври 2004 г. и служи пълен мандат.
 
В последно време значителен размер от приходите постъпват под формата на помощ от Австралия. През 2001 г. на норвежкият товарен кораб „Тампа“ му е отказан пристан в Австралия, тъй като е спасил 433 бежанци (от различни страни, най-вече от [[Афганистан]]) от заседнала индонезийска 20-метрова рибарска лодка, чиито бежански статут не е признат от Австралия. Бежанците са превозени до Науру, а Австралия създава и продължава да финансира центрове за задържане на бежанци в Науру и съседните малки острови по програма, известна като „Тихоокеанско решение“.