Отваря главното меню

Промени

72 байта изтрити, преди 11 месеца
През [[1895]] г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата [[Константин Величков]], предлага нов проект, напълно изхвърлящ {{Уникод|ѣ}} от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с {{Уникод|ѣ}} на етимологичното му място. Изписването на {{Уникод|ѣ}} на етимологичното място е утвърдено и с [[s:Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев|правописното упътване]] на министър [[Тодор Иванчов]] от [[1899]] г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът [[Мисъл (литературен кръг)|„Мисъл“]] – след [[1910]] г. съчиненията на [[Пенчо Славейков]] се печатат без {{Уникод|ѣ}}.
 
От началото на XX век отношението към въпроса с {{Уникод|ѣ}} започва силно да добива политически измерения. Левите политици – [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[Български земеделски народен съюз|земеделци]] започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През [[1921]] година това е направено с [[Омарчевски правопис|правописната реформа]] на [[Стоян Омарчевски]], министър на просвещението в Правителството на [[БЗНС]]. Тази реформа среща значителна критика, защото премахването на двойното е„е“ от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от [[македонци|македонските българи]] от [[Пиринска Македония]] и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е„е“ добива статус настава символ на [[българщина]]та. [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] отказва да приеме реформата и след преврата от [[9 юни]] [[1923]] г. тя е отменена, икато е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят„ят“ само в корените, в които редуването е„е – яя“ си личи в различни словоформи.
 
През 201920-те и 301930-те години много езиковеди като професор [[Стефан Младенов]] се обявяват за ограничаване на употребата на ят„ят“ и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор [[Стефан Младенов|Младенов]] пише:
 
{{цитат|И тъкмо затова, че може с двоякия си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край [[Черно море]] и от най-западните ни покрайнини при [[Охрид]], [[Шар]], [[Скопие]], [[Ниш]] и [[Зайчар (град)|Зайчар]] тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като „я“ (''а'' с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни го&#768;вори старобългарското {{Уникод|&#x463;}} се произнася като ''е'', ние можем... смело да пишем с ''е''...<ref>{{cite book | last = Младенов | first = Стефан | year = 1939 | title = Граматика на български език | publisher = | location = София | pages = 26}}</ref>}}
| last = Младенов
| first = Стефан
| year = 1939
| title = Граматика на български език
| publisher =
| location = София
| pages = 26
}}</ref>}}
 
Левите политически сили обаче продължават да разглеждат запазването на {{Уникод|&#x463;}} като проява на езиков [[елитизъм]] и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след [[Деветосептемврийски преврат (1944)|преврата]] от 9 септември 1944 г. [[Отечествен фронтОФ|отечественофронтовско]] [[Правителство на България (62)|правителство]] прави [[Правописна реформа на българския език от 1945|нова правописна реформа]], с която {{Уникод|&#x463;}} се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на ''я'' или ''е'' по така нареченото [[ятово правило]].
 
След 1989 г. много десни политически и културни организации като [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО-БНД]] се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. Промените от 1945 година, особено изхвърлянето на буквите '''ѣ''' и '''ѫ''', се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските.<ref name="РС">{{Цитат периодика| last = Стоянов | first = Румен | authorlink = Румен Стоянов | coauthors = | year = 2017 | month = | title = Езиковедски посегателства | journal = „България Македония“ | volume = | issue = 2 | pages = | doi = | id = ISSN 1312 – 0875 | url = http://www.bulgariamakedonia.net/index.php?br=71&stat=969 | format = | accessdate = }}</ref>. По същото време в [[Социалистическа република Македония|Народна република Македония]] започва [[Македонизация в Пиринска Македония|агресивна кампания]], насочена към обезбългаряване на местното население]] и заместване на българския език с новосъздадената „[[македонска литературна норма]]“. Реформата от 1945 година спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава, и води до размиване и заличаване на местни говори и наречия.
 
Професор [[Румен Стоянов]] пише:
 
{{цитат|За разлика от упоменатите езици/народи, само за българс­кия Е-двойно обединяващ фак­тор е спрямо целокупността. При нас старобългарското Е-двойно не препраща единствено към висока словесност и прочие, както у руснаците, а е първосте­пенен носител на спояваща на­цията мощ.<ref name="РС"/>}}