Разлика между версии на „Капиново“

м (Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС)
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на XIX век селото има 140 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|158}}</ref>
 
Според секретен доклад на [[българско консулство в Скопие|българското консулство]] в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Капиново има 14 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и в селото работи сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.</ref>
 
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].