Роналд Рейгън: Разлика между версии

В края на 50-те ролите на Рейгън намаляват и той се премества в [[телевизия]]та, като водещ и участник в шоу–програмата „''Театър на Дженерал Електрик''“. Той е президент на Гилдията на филмовите актьори от 1947-ма до 1952 г. и още веднъж от 1959-та до 1960 г. Последната му голяма роля е от 1964 г. във филма „Убийците“, римейк, базиран на кратка новела на [[Ърнест Хемингуей]].

Първоначално неутрална, администрацията почва да взима все по дейно участие в [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]]. Често подпомага и двете страни, но все пак заема позицията на Ирак, тъй като счита лидера му [[Саддам Хюсеин]] за по-малка заплаха за стабилността на региона от иранския водач аятолах [[Рухолах Хомейни]]. [[Хенри Кисинджър]] всъщност изразява най-ясно политиката на страната, когато казва „''Твърде жалко, че и двамата не могат за загубят.''“ Американските страхове са свързани с това, че една победа на Иран може да окуражи ислямските фундаменталисти в арабските държави и така да се стигне до сваляне на светските правителства и западни съюзници в [[Саудитска Арабия]], [[Йордания]] и [[Кувейт]]. Въпреки първоначалните иракски победи, иранците скоро взимат връх и тяхната победа става все по-близка, това кара Рейгън да организира операция, която да доведе до спирането на оръжейните доставки за Хомейни ( при все, че по-късно става ясно, че САЩ също са доставяли оръжие). Администрацията предоставя оръжейна и финансова помощ на иракския режим, както и разрешава доставките на материали за него с възможна двойна употреба, които да се използват за биологически и химически оръжия.