Милтън Фридман: Разлика между версии

| образование = [[Колумбийски университет]] <small> (д-р), 1946</small>, [[Чикагски университет]] <small>(магистър), 1933 </small>[[Университет Рутгерс]] <small>(бакалавър), 1932</small>

| работил-в = [[Институт Хувър]] (1977–20061977 – 2006)<br />[[Чикагски университет]] (1946–771946 – 77)<br />[[Колумбийски университет]] (1937–411937 – 41, 1943–451943 – 45, 1964–651964 – 65)<br /> Национално бюро за икономически проучвания (1937–401937 – 40)

'''Милтън Фридман''' ({{lang-en|Milton Friedman}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[икономист]], [[статистик]], известен най-вече с работата си в областта на [[макроикономика]]та и своята защита на [[Свободен пазар|свободния пазар]]. През [[1976]] той получава [[Нобелова награда за икономика]] "за„за неговите постижения в областта на анализа на консумацията, монетарната история и теория и за неговата демонстрация на сложността на стабилизационната политика"политика“. Той е най-известен сред учените със своето теоретично и емпирично изследване, особено анализ на консумацията, монетарна история и теория, и с демонстрацията на комплексността на стабилизационната политика.<ref>[http://nobelprize.org/nobel_prizes/economics/laureates/1976/ "Milton Friedman on nobelprize.org"]. Nobel Prize. 1976. Линк от 20 февруари 2008</ref> Той е бил икономически съветник на [[американски]]я президент [[Роналд Рейгън]]. Много правителства са практикували неговата политическа философия, която възхвалява и величае добродетелите на икономическата система на свободния пазар с малка интервенция от държавата. Списание [[Economist]] го възхвалява като "най„най-влиятелния икономист от втората половина на 20 век…вероятно и като цяло"цяло“ (2006).<ref>"[http://www.economist.com/business/displaystory.cfm?story_id=8313925 Milton Friedman, a giant among economists]". The Economist. 23 ноември 2006. Линк от 20 февруари 2008</ref>

Милтън Фридман е четвъртото и последно дете, единствен син на Сара Етел (Sarah Ethel (Landau)) и Хеньо Саул Фридман (Jenő Saul Friedman), еврейско семейство, емигрирало в САЩ от [[кралство Унгария]]. Завършва [[Университет Рутгерс|университета Рутгерс]] през [[1932]]. След това има две възможности за стипендия, за да продължи образованието си - – по математика и по икономика. Той избира втората, в Чикагския университет и се дипломира като магистър през 1933. Там среща и жена си Роуз. През 1933-4 – 1934 изучава статистика в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]].

Първото му работно място от 1935 е във Вашингтон и е свързано с инициативата [[Нов курс на Рузвелт]], която дава работа на много млади икономисти .<ref>{{cite web |title=Nobel laureate economist Milton Friedman dies at 94|first=Mark|last=Feeney|date=November 16, 2006|url=http://www.boston.com/news/globe/city_region/breaking_news/2006/11/nobel_lauriet_e.html|work=The Boston Globe|accessdate=February 20, 2008}}</ref>. През 1937 г. работи като сътрудник на [[Саймън Кузнец]] в Националното бюро за икономически изследвания ({{lang-en|National Bureau of Economic Research}}). През периода 1941- – 43 работи като съветник на военновременните данъчни служби и е привърженик на кейнсианската система за облагане с данъци.

В началото Фридман е [[кейнсианска икономика|кейнсиански]] поддръжник на [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] и защитник и популяризатор на правителствените интервенции в икономиката, но през 50-те години на 20 век прави повторна интерпретация на кейнсианската консуматорска функция, с което поставя под въпрос основния кейнсиански модел.<ref>[http://www.dallasfed.org/research/ei/ei0202.html Milton Friedman—Economist as Public Intellectual]</ref> В Чикагския университет Фридман става противник на кейнсианската икономика. През 60-те той предлага алтернативна макроикономическа политика, известна като "„[[монетаризъм]]"“.

Предизвикателството на Фридман спрямо онова, което той по-късно нарича "наивен„наивен кейнесианизъм"кейнесианизъм“ (за разлика от новата кейнсианска теория), започва през 1950-та с интерпретация на функцията за потребление. Той се превръща в основен противник на активните кейнсиански правителствени политики. В края на 1960 той описва своя подход (заедно с всички основни икономики) като използващи "кейнсиански„кейнсиански език и апарати"апарати“, но все пак отхвърлящи неговите "първоначални"„първоначални“ заключения. През 1960 той насърчава алтернативна макроикономическа политика, известна като "монетаризъм"„монетаризъм“. Той теоретизира, че съществува "естествено"„естествено“ равнище на [[безработица]]та и твърди, че правителствата могат да увеличат заетостта над този процент (например чрез увеличаване на съвкупното търсене) само с риск инфлацията да се ускори. Той се аргументира, че кривата на Филипс не е стабилен показател и прогнозира появата на [[стагфлация]]. Въпреки че се противопоставя на съществуването на [[Федерален резерв|Федералния резерв]], Фридман твърди, че вземайки предвид неговото съществуване, единствената мъдра политика е стабилно, слабо разширяване на паричното предлагане.

Милтън Фридман е бивш президент на [[Американска икономическа асоциация|Американската икономическа асоциация]], Западната Икономическа Асоциация, Дружество Монт Перелин, член е на: Американското Философско Дружество и Националната Академия на Науките, и е един от изследователите към Националното Бюро за Икономически Изследвания в САЩ. Работил е като съветник в държавната администрация на президента [[Рейгън]] през 80-те години. През 1976 е [[Нобелова награда за икономика|Нобелов Лауреат за икономически науки]] - – за изключителен принос в потребителските анализи, изследването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика. Според Фридман е напълно възможно да съществува постоянен икономически растеж и ниски нива на инфлацията, всичко което той изтъква като необходимо за това е добра правителствена парична политика от една страна и фискална, и регулационна политика от друга.

Главните трудове на Фридман са от 50-те години, като в началото той развива анализа на [[Търсене и предлагане|търсенето]] на пари, преминавайки от теоретичен към иконометричен модел. През 1956 г. разглежда търсенето на пари като зависещо от определен брой променливи. През 1959 г. изтъква голямото значение на една от тях - – величината ''постоянен реален доход''<ref>{{cite book |title= Пари, банки, кредит |last= Младенов|first= Милети|authorlink= |coauthors= |year= 1998|publisher= Princeps|location= |isbn=954-8067-285 |pages= 328|url= |accessdate=}}</ref>, а останалите играят вече второстепенна роля.

* “A„A Theory of the Consumption Function”Function“ (1957)

* “The„The Optimum Quantity of Money and Other Essays”Essays“ (1976)

* Фридман, М., Ана Дж. Шварц. Великата контракция, 1929- – 1933. Изд.: Център за обществено развитие, 2015. ISBN 978-619-90139-1-5