Злетово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 36:
Църквата „[[Успение Богородично (Злетово)|Успение Богородично]]“ е вероятно от първата половина на XVI век.<ref name="Брегалничка епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2009-12-18-17-16-48&catid=35:2010-01-15-21-58&Itemid=55 | заглавие = Злетовска парохија | достъп_дата = 1 април 2014 г | издател = Брегалничка епархија }}</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Злетово живеят 670 [[българи]]-[[християни]], 230 [[турци]] и 20 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 222.]</ref> Според секретен доклад на [[Българско консулство в Скопие|българското консулство]] в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.</ref>
 
В началото на XX век Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в Злетово има 19 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 776 българи екзархисти и 184 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 130 – 131.</ref>