Тревери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавен източник
м с главна буква, защото се схваща като самостоятелна област
Ред 1:
'''Треверите''' ({{lang-la|Treveri}} или ''Treviri'') са [[гали|галско]] [[племе]],<ref>https://www.britannica.com/topic/history-of-the-Low-Countries#ref413727</ref> най-известното от групата на [[белги]]те, което е населявало бреговете на река [[Мозел]] в днешна западнаЗападна Германия. Живели са между земите на [[нервии]]те, [[медиоматрики]]те, [[реми (племе)|ремите]] и десния бряг на река [[Рейн]]. Археологични находки на келтските племена има от 3 до 1 в. пр.н.е. Особено от втората половина на 2 в. пр.н.е. и втората половина на 1 в. пр.н.е. треверите, както всички келтски племена са в разцвет – имат парично стопанство, занаяти и търговия. Строят се градове ([[Мартберг]], [[Отценхаузен]]), крепости ([[Валендорф]]) и села с отбранителни стени.
 
Главният им град е [[Августа Треверорум]] ([[латински език|лат.]] ''Augusta Treverorum'' – „Град на Август в страната на треверите“, днешният [[Трир]]), основан от император [[Август]] през [[30 г. пр.н.е.]]. Според [[Юлий Цезар]], който пръв ги споменава в своите „[[Записки за Галската война]]“ (I, 37; II 24; III 11; IV 6, 10; V 2 – 4, 24, 47, 53, 55, 58,; VI 2, 3, 5 – 9, 29, 32, 44; VII 63), те имали германски произход, но говорели на келтски. Съседните племена на [[сегни]]те, [[кондруси]]те и [[ебурони]]те зависели от треверите, които се управлявали от 113-те члена на техния [[сенат]], намиращ се в съюз с [[Рим]]. Славили са се с храбрата си конница. Подчиняват се на Цезар, но в [[54 г. пр.н.е.]] вождът им [[Индуциомар]] е победен от [[Тит Лабиен|Лабиен]] и през 30/29 г. въстават (победени са от Ноний Гал). Въстанието на [[Юлий Флор]] през [[21]] г. е потушено от римляните, както и въстанието през [[68]] – [[70]] г.