Никола Петков: Разлика между версии

Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На [[24 април]] [[1947]] г. ревностният защитник на земеделската кауза Мейнард Барнс<!-- Кой е той? --> е отзован от София, а след по-малко от седмица е спрян в. „Народно земеделско знаме“. На 5 юни 1947 г. американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари същата година мирен договор с България, което е първата стъпка към признаването на комунистическата власт от страна на САЩ. Същият ден е снет депутатският имунитет на Никола Петков и още в сградата на Народното събрание е арестуван, при което заявява: „Имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат – да дам свободата си, а ако е необходимо и живота си за свободата на българския народ“{{hrf|Недев|2007|767 – 768}}. Касирани са също 23 депутати от опозицията, с което нейното представителство в законодателната власт на практика е разгромено<ref>Фол, Ал. и др., Кратка история на България, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981 </ref>

 

 

От 5 до 14 август 1946 година протича режисиран съдебен процес срещу Никола Петков и на 16 август той е осъден на смърт чрез обесване и глоба от половин милион лева въз основа на [[Наредба-закон за защита на народната власт|Наредба-закона за защита на народната власт]]. Изпълнението на присъдата е забавено, тъй като властите изчакват влизането в сила на мирния договор с Обединените нации на 15 септември, а от друга страна се опитват да убедят Петков да поиска помилване, признавайки се за виновен. Той отказва да напише саморъчно молба и службите изготвят такава от негово име, която по-късно е изложена в [[Музей на революционната бдителност|Музея на революционната бдителност]].{{hrf|Шарланов|2009|82 – 83, 87 – 88}}