Архетип: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 13x тире, 12x нов ред, 4x кавички, 3x заглавие-стил, 5 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 4:
== История на понятието ==
Понятието е въведено в [[психология]]та и културологията от [[Карл Юнг|Карл Густав Юнг]] – създател на [[Аналитична психология|аналитичната психология]]. [[Зигмунд Фройд]] говори за 2 нива на психиката – [[съзнание]] и несъзнавано, а Карл Юнг – за четири: съзнание; подсъзнание, [[Лично несъзнателно]], [[Колективно несъзнателно]]. Последният пласт съхранява универсални културни представи, архаични представи. Те принадлежат на цялото човечество и имат колективна природа. Именно този колективен основен образ той нарича архетип – „нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл. Архетипът съдържа митологични мотиви.
▲Понятието е въведено в [[психология]]та и културологията от [[Карл Юнг|Карл Густав Юнг]] – създател на [[Аналитична психология|аналитичната психология]]. [[Зигмунд Фройд]] говори за 2 нива на психиката – [[съзнание]] и несъзнавано, а Карл Юнг – за четири: съзнание; подсъзнание, [[Лично несъзнателно]], [[Колективно несъзнателно]]. Последният пласт съхранява универсални културни представи, архаични представи. Те принадлежат на цялото човечество и имат колективна природа. Именно този колективен основен образ той нарича архетип – „нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл. Архетипът съдържа митологични мотиви.” К. Юнг
== Архетипа в Аналитичната психология ==
Архетипите са генетично заложени в структурите на човешкия мозък. Те се проявяват по време на сънища, по време на екстатични състояния и по време на творческа дейност. Когато се активира колективното несъзнавано, човек вече не е на себе си, той говори с много гласове, защото извлича опита, натрупан през вековете. Архетипите биват наричани примордиални.
=== Андрогенизъм ===
Андрогенизъм – архетип, старогръцката митология – мъжко / женско. Два от архетипите на Юнг са [[Анима и Анимус]].
=== В изкуството ===
Ролята на архетипите в изкуството – чрез тях по най-елегантен начин индивидуално личното се съчетава с универсалното.<!---могат да се приведат много примери--->
== Архетипни образи ==
[[File:Yggdrasil.jpg|мини|[[Световно дърво|Световното дърво]].
Юнговите архетипа са основно пет:
# '''[[Его]]то'''
# '''Сянка'''
# '''[[Анима]]'''
# '''[[Анимус]]'''
# '''
Освен тези пет типа съществуват '''архетипни образи'''.
*на [[дете]]то
*на [[учител]]я – мъдрост, в преклонна възраст, архетип на духа, който следва предшестващия смисъл;
*на [[герой|героя]] – храбър, винаги побеждава злото, извор на алтруизъм и благородство
Line 30 ⟶ 32:
*на [[чудовище]]то
*на [[прераждане]]то
*на Великата майка
*на [[световно дърво|световното дърво]]
Световното дърво е свързано със символиката на пространството. Ключовите му опозиции са център-периферия.
#Хтонично – корените
#Земно
#Уранично – короната – боговете, сакрално пространство, вечност, дух, чистота, светлина, съвършенство, птица, положителен знак.
Архетипът на Земята-Майка се свързва с представата за вечно раждаща утроба; представата за лоно, завръщането, което се свързва с идеята за прераждането, с представата за вечност, поради способността ѝ да се обновява. Земята се приравнява с образа на Жената.
== Архетипни мотиви ==
'''Магическия полет''' – напускат по своя воля тялото и обитават трите свята. Шаманът става равен на боговете и духовете.
Бягство във вертикална посока. Полет
1) Промяна на екзистенциалното ниво.
2) Свързва се с идеята за освобождение, със стремежа към съвършенство, към сакралност.
Line 47 ⟶ 50:
'''Мотивът за инициацията''' – представата за посветителен обред, посветителски смисъл на страданието с идеята за съзряване. Свързан е с няколко етапа:
Първи етап – откъсване от дома – ключов образ е пътя.
Втори – преминаване в нова обществена група
Трети – придобиване на нов тип знания
Line 58 ⟶ 62:
'''Автохтония''' – мистично изживяване на коренячеството, дълбокото чувство, че сме изплували от пръстта, че сме заредени със сила, която струи от земята.
Мотивът стълба към небето – идеалният символ за прехода от един начин на съществуване към друг. Свързва се с идеята за преображение по посока съвършенство, смяна на културното и на екзистенциалното ниво.
Line 63 ⟶ 68:
В културната памет властва една схема на противоположностите, които изграждат архетипите и които се интерпретират от литературата.
Ляво – женско, природа, [[мистицизъм]], сянка, интуитивност.
Дясно – мъжко, история, [[разум]],светлина, рационалност.
„Всеки творец е една двойственост или синтез от парадоксални свойства. От една страна, той е индивид, но от друга – лишен от индивидуалност творчески процес. Изкуството му е вродено като нагон, който го обзема и превръща в инструмент. Като личност, той може да има и нрави и воля, и собствени стремежи. Като творец, обаче, той е човек в по-висок смисъл, личност в повече, колективен човек, носител и ваятел на неосъзнато дейната душа на
== Бележки ==
<references />
{{Портал Психология}}
| |||