Симеон Синиша: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
мРедакция без резюме
Ред 21:
Докато Симеон Синиша е в Епир, [[Радослав Хлапен]], владетел на [[Воден]] и [[Бер]], се опитва да превземе Тесалия от името на неговия доведен син [[Тома Прелюбович]]. Симеон Синиша се вижда принуден да признае завоеванието на Костур от Радослав Хлапен, сключвайки династичен брак – жени дъщеря си [[Мария Ангелина Дукина Палеологина]] за доведения син на Хлапен – Тома. По този начин Хлапен признава сюзеренитета на Симеон Синиша в някои от завоюваните от него земи, при условието Хлапен да е буфер между Синиша и останалите Душанови властели на север ([[Мърнявчевичи]] и др). Симеон Синиша се установява в [[Трикала]] (Тесалия), където прекарва останалите 10 години от „царуването си“ в относителен мир и спокойствие. Върховенството му над Епир е оспорвано от [[Албански владения|албанските кланови владетели]], поради което се вижда принуден да признае двама от албанските водачи, [[Гин Буа Шпата]] и [[Петър Льоша]] за свои сюзерени, съответно в [[Арта]] и [[Ангелокастро (Корфу)|Ангелокастрон]]. През 1366 г. Симеон Синиша отстъпва [[Янина]] в притежание на по-големия си син от Томаиса – [[Йован Урош]], който управлява областта като бащин васал и [[деспот]].
 
От Трикала Симеон Синиша управлява и решава споровете между византийските, български и албански благородници от околните области, но изследователите са на мнение, че той отдава предпочитание на византийските роднини на жена му. Той също така основава няколко от [[манастир]]ите и прави щедри дарения на старите монашески обители от [[Метеора]]. Умира между 1369<sup>-та</sup> и 1371 година.
 
== Семейство ==