Население на България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Мишев (б.), към версия на Tourbillon
Етикет: Отмяна
м форматиране: 5x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 170:
|-
| align="center" bgcolor="#f5f5f5" |Всичко
| align="center" bgcolor="#f5f5f5" |''Извънбрачни<br> деца''<br><small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=336396 | заглавие = „Българката – все така красива, но и леко изтерзана“ | дата = 8 март 2009 | достъп_дата = 9 февруари 2016 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=424839 | заглавие = „53,4% от новородените за 2009 г. са извънбрачни деца“ | дата = 24 март 2010 | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = trud.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.duma.bg/node/105129 | заглавие = „Три пъти е намалял броят на браковете у нас“ | дата = 23 юли 2015 | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = duma.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.pravoslavie.bg/България/броят-на-извънбрачните-деца-нараства/ | заглавие = „Броят на извънбрачните деца нараства, съобщават от НСИ“ | дата = 29 март 2007 | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = pravoslavie.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/news/print_p/178769 | заглавие = „По-малко родени през 2010-та, повече починали и емигрирали“ | дата = 27 април 2011 | достъп_дата = 8 февруари 2016 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.novini.bg/news/132779-повече-от-половината-родени-през-2012-г-деца-са-извънбрачни.html | заглавие = „Повече от половината родени през 2012 г. деца са извънбрачни“ | дата = 18 април 2013 | достъп_дата = 8 февруари 2016 | издател = novini.bg | език = bg}}</ref><ref name="Инфограф"/></small>
| align="center" bgcolor="#f5f5f5" |''В [[Градове в България|градовете]]''<br><small><ref name="dnevnik.bg, 29 март 2007">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/03/29/323288_nad_50_ot_decata_rodeni_prez_2006_g_sa_izvunbrachni/ | заглавие = „Над 50% от децата, родени през 2006 г., са извънбрачни“ | дата = 29 март 2007 | достъп_дата = 8 февруари 2016 | издател = dnevnik.bg | език = bg}}</ref><ref name="vn.government.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.vn.government.bg/stranici/novini/2004/03/danni.rtf | заглавие = „Население и демографски процеси през 2003 година“ | достъп_дата = 16 март 2016 | издател = vn.government.bg | език = bg}}</ref></small>
| align="center" bgcolor="#f5f5f5" |''В [[Списък на селата в България|селата]]''<br><small><ref name="dnevnik.bg, 29 март 2007"/><ref name="vn.government.bg"/></small>
Ред 482:
<gallery widths=300 heights=300>
Файл:TurksBG 2001.png|Дял на турците, по землищата на населени места и общини.
 
Файл:BGRoma.png|Дял на циганите, по землищата на населените места.
 
Файл:Bulgaria roma 2001.PNG|Дял на циганите, по области.
</gallery>
Line 555 ⟶ 557:
<gallery widths=250 heights=250>
Файл:Bulgaria ethnic map.svg|Дял на доминиращата етническа група, по землищата на населените места.
 
Файл:TurksInBGPercent2011.svg|Дял на турците, по области.
 
Файл:Ethnic composition of Bulgaria, 2011.PNG|Дял на доминиращата етническа група, по общини.
 
Файл:Bulgaria Ethnic composition Roma census 2011.svg|Дял на циганите, по общини.
</gallery>
Line 627 ⟶ 632:
 
== Езици ==
Основен език е [[български език|българският]], чияти писмена система е [[кирилица]]та – азбука, създадена най-вероятно от Св. [[Климент Охридски]] и наречена на неговия учител и създател на [[глаголица]]та, Св. [[Кирил Философ]]. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, [[руски език|руския]], [[македонска езикова норма|македонската езикова норма]], [[сръбски език|сръбския]], [[украински език|украинския]], [[беларуски език|беларуския език]], [[русински език|русинския]], както и в други държави от бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Азия]] и [[Източна Европа]].
 
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в [[Морфология (езикознание)|морфология]]та и [[синтаксис]]а, окачествяващи се с почти пълно отпадане на [[падеж (граматика)|падежните]] форми, възникване и употреба на [[Определителен член в българския език|определителен член]], запазване на славянските прости [[глагол]]ни времена ([[минало свършено време]] и [[минало несвършено време]]) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто ([[преизказно наклонение|преизказно]]) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.