Петко Каравелово: Разлика между версии

Селото е разположено в долината на река [[Янтра]] на 8 км. южно от общинския център [[Полски Тръмбеш]] и на 30 км. северно от областния център [[Велико Търново]]. През селото преминава главният път от [[Велико Търново]] за [[Русе]] и ж.п. линията от [[Горна Оряховица]] за Русе. На север на 5 км. е село [[Раданово]], на юг на 3 км. е с. [[Куцина]], на изток на 12 км. — – с. [[Стрелец (Област Велико Търново)|Стрелец]] и на запад на 5 км. — – с. [[Полски Сеновец]]. На север и юг теренът е [[Равнина (география)|равнинен]], а на изток и запад [[хълм]]ист.

В миналото селото е било турско селище известно като Одаите. Разположено на важния за търговските кервани път от гр. [[Габрово]] и гр. [[Велико Търново]] за гр. [[Свищов]] и гр. [[Русе]] в селото са съществували няколко хана (гостоприемници). Оттук идва и името на селото, от турската дума одая - – стая, гостоприемница. Ханджийството процъфтява и след [[Освобождението]]. Преустановява се след откриването на ж.п. линията Русе-Горна Оряховица. От другата страна на р. [[Янтра]] в местностите "Мечи„Мечи дол"дол“ и "Граматика"„Граматика“ са съществували български селища, а между тях в местността, известна сега като "Манастир„Манастир тепе"тепе“ е имало манастир или параклис. Какво е станало с тези селища, не се знае, тъй като по време на [[Освобождението]] вече не са съществували и в днешно време се проучват само от иманярите.

По време на [[Освобождението]] по-голямата част от турското население заминава с отстъпващите турски войски и след подписването на мирния договор с [[Турция]] се завръщат и започват да разпродават имотите си. От този период започва заселването на българи в селото. Първите заселници са били от съседното с. [[Полски Сеновец]], а след това и от селата [[Михалци]], [[Дичин]], [[Ресен]], Сергювци (сега част от с. [[Първомайци]], общ. Г. Оряховица), [[Вишовград]] и няколко семейства балканджии. Спрямо съседните села селото е минавало за бедно. За да се преодолее нуждата от земя, се е прибягнало до изкореняване на гори по източния бряг на р. [[Янтра]]. Главен поминък на населението били земеделието и скотовъдството. Повече от половината имоти на селото са се намирали на изток от р. [[Янтра]], което наложило през 1926 - – 1928 г. да се построи каменен мост над реката. През януари 1943 г. селото се преименува на Петко Каравелово, през 1951 г. на Сашево, през 1992 г. отново на Петко Каравелово.

През 1893 г. се открива начално училище, състоящо се от две класни и една учителска стая. Райко Райков от село Вишовград е първия учител в селото. Александър Георгиев и Петко Беров са главни учители в училището от 1919 до 1923 година. Минчо Моновски от село [[Мусина]] е директор от [[1923]] до [[1930]]. Иван Паунов от Полски Сеновец е директор на училището от 1938-та до 1946. През [[1943]]/[[1944]] са мобилизирани преподавателите:Димитър Ралчев и Иван Паунов. Учебната година е била прекъснава поради временните бомбандировки.. Кирил Просков е директор от [[1945]] до [[1953]]. Борис Кутев е директор от [[1953]] до [[1959]]. В училището е открита паметна плоча на народния партизанин Йордан Марков - – Сашо. През 1921- – 1922 г. се открива прогимназия от 1, 2, и 3 клас. Настаняването на прогимназията става в съществуващия край селото хан. През периода 23.04.1929 - – 25.12.1930 г. е построена нова училищна сграда с осем класни стаи. През периода 1959 - – 1961 г. се извършва разширение на училището и се открива 8 клас. През 1963 г. е построена и Политехническа работилница към училището. Същото носи името на [[Васил Левски]].

На 04.12.1926 г. се основава читалище "Постоянство"„Постоянство“.

* Съборът на селото е в края на октомври (18 или 19 октомври), когато е празникът на църквата "Свети„Свети Иван Рилски"Рилски“

* Тодор Марков (Доката) - – Балкански и Републикански шампион по борба