Катуница: Разлика между версии

През месец декември 1979 г.,в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също със частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІVв. – Лит. : вестник „Отечествен глас“, год.ХХХVІ(36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г.,стр.1.Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или със войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІвХVІ в., във които във не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница.

Най-ранните сведения за селото, под името „Село Хатуниче ахали Геберан“, са във регистъра на акънджиите от 1472 г.,където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73,л.52а - справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. <ref>Тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA,TD 26,s.158,където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref>,Пак под името „Село Катуниче“, селото е отбелязано и във т.н."Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІв.",публикуван във Извори за българската история, том 20,Сф,1974 г.,стр.186 – 196(конкретно за Катуница – стр.191), със сигнатура във ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87,който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв.,или хипотетично към 1495 г.Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г.,който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – - "Катуниче"„Катуниче“ селото присъства и в друг регистър от 1576 г. <ref>джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. - – където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref>,, и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи <ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>.

Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574,под името "Катунице"„Катунице“.Той пише следното : "...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...".

През 1622 г. селото наброява 5 къщи. <ref>В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s.4- – 15</ref>, а вече през 1633- – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“ е наброявало 21 къщи <ref>регистъра на джизието за Пловдвско от 1633–16341633 – 1634 г.</ref>, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства, между които един чифлик, и 2 мюсюлмански, чифлици <ref>муфассал общ описен регистър на извънредният данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния Държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s.114- – 136</ref>.

* Църквата „Свети Никола“. Тя е еднокорабна, покрита с каменни плочи. През [[1833]] г. пловдивския [[митрополит]] Никифор известил селяните, че е дадено разрешение от Високата порта за строеж. Строителството на църквата е започнало още същата година. Тя била изградена върху старо християнско гробище в югозападните покрайнини на селото и имала доста скромни размери: ширина — – 10 м, дължина — – 22 м, и височина над земята до три м. За да не дразни мюсюлманите, била вкопана един метър в земята. Тя нямала нито камбанария, нито метална камбана — – имала четири дървени клепала с различни размери, закачени на греди в двора. През пролетта на [[1834]] г. била изографисана от гръцки зографи, които нарисували на стените и на тавана и&#768; не само библейски сцени, но и образите на нейните ктитори. По-късно тези образи са били заличени. Запазен е единствено образът на ктитора Златан Вълчев Благоев — – в преддверието, вляво от входната врата. От църквата произхожда един диптих „Богородица, Христос и светци“ от [[19 век]], дело на зографи от Тревненската школа, който се съхранява в иконохранилицето при Пловдивската митропол. Църквата е осветена през 1834 г. По онова време Катуница е наброявала 70 къщи.

* Здравна служба

* Парк

* Кафе-аперитив „Рай“ — – или още познато като „Майора“

* Кафе-аперитив

* Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006-та печели първо място.

* Димитър Гундов (1906- – 1978), български писател

* [[Васил Драголов]] — – футболист (1962)

* Елена Чаушева — – народна певица

* Добри Вълчев (ръководител на оркестър „Хебър“)

* Атанас Стоев (Наско Канара- – ръководител на оркестър „Канарите“)

* доцент Паница — – виден български лекар и бивш депутат

* Костадин Отонов — – художник плакатист

* [[Канарите]] - – фолклорен оркестър

* [[Димитри Иванов]] - – журналист

* Петър Костов (1884 - – ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Апостолов]]

На 23 септември 2011 г. микробус с близки на Кирил Рашков (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел, пътувал към мястото, който е имал болно сърце. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния "цар"„цар“ Киро.

* Симеон Николов и Стефан Стойчев — – „Катуница“, Сф, изд. на ОФ,1982 г.,стр.4- – 8. ;

* Никола Филипов — – „Воден през вековете“,1996 г.,стр.29/за документа от 1614 г./;

* Любомир Василев — – „Новооткрито изчезнало тракийско селище/при село Катуница, б.а/ в Пловдивско от периода VI–I в.пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1/ІІ-I в.пр.н.е./“ — Сб."XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28- – 29 май 2016г2016 г. и 20 май 2017.(под редакцията на доц.д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)",издание на Студентски историко-археологически клуб "Проф„Проф.Велизар Велков"Велков“ при ПУ "Паисий„Паисий Хилендарски" -Хилендарски“ – град Пловдив,ISSN 2367- – 5160,издателство "Иврай"„Иврай“, Пд,2018г2018 г.,с.42- – 45 - – https://www.academia.edu/37017491/%D0%9BЛ.%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2_Василев_-_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%D0%B2_%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B0_VI_Новооткрито_изчезнало_селище_в_Пловдивско_от_периода_VI-I%D0%B2Iв.%D0%BF%D1%80пр.%D0%A5%D1%80Хр.%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_%D0%9E%D0%B4%D1%80%D1%8E%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B0_IIНовонамерена_монета_на_тракийския_град_Одрюза_Филипопол_от_периода_II-I%D0%B2Iв.%D0%BF%D1%80пр.%D0%A5%D1%80Хр._

* Istanbul — – BOA MAD 3398/документа от 1622 г./,s.4-15;BOA MAD 3604/документа от 1695 г./,s.114-136 — личен архив на Любомир Василев/документите не са публикувани и обнародвани на български език, б.а./.

* '''Л.Василев - – "Принос към проучването на монетосеченето с надпис „ОΔΡΟΣΩΝ”„ОΔΡΟΣΩΝ“.Новооткрити екземпляри на''' бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени във периода ІІ-Ів.пр.Хр." - – сп."Паметници.Реставрация.Музеи",Сф,2016г2016 г.,месец април, бр.1- – 2,с.49- – 54 - – https://www.academia.edu/25238655/%D0%9BЛ.%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2_Василев_-_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D1%81_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%9E%CE%94%CE%A1%CE%9F%CE%A3%CE%A9%CE%9D__Принос_към_проучването_на_монетосеченето_с_надпис_ОΔΡΟΣΩΝ_.%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8_%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_%D0%9E%D0%B4%D1%80%D1%8E%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB_%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%86%D0%86Новооткрити_екземпляри_на_бронзови_монети_на_тракийския_град_Одрюза_Филипопол_сечени_във_периода_ІІ-%D0%86%D0%B2Ів.%D0%BF%D1%80пр.%D0%A5%D1%80Хр._-_%D1%81%D0%BF_сп._%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_Паметници.%D0%A0%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8FРеставрация.%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B8_%D0%A1%D1%84_2016%D0%B3Музеи_Сф_2016г._%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B1%D1%80_месец_април_бр.1-2_%D1%81%D1%82%D1%802_стр.49-54