Сбор (област Пазарджик): Разлика между версии

Сбор е разположено на 2 км от пътя [[Пазарджик]] – [[Панагюрище]]. Населението на Сбор не надвишава 300 души, като така е сред най-малките в община Пазарджик. Релефът му е предимно низинен, но на север се усещат леките възвишения на [[Средна гора]]. Климатът на селото е по-точно [[преходно-континентален климат|преходно-континентален]] към [[субтропичен климат|субтропичен]] тип [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. Всеки, посетил селото, има чувството че сякаш времето от 50 – 60 години насам е спряло. Основно къщите там са много ниски и кирпичени, а 3/4 от населението е на над 60 години.

Какви средновековни селища е имало в землището на с. Сбор не ни е известно. Но следСлед турското завоевание тук се заселват [[турци]]-юруци както в [[Левски (Област Пазарджик)|Долно Левски]]. В 1691 г. в селото с име Джумалъ, [[юруци]]те били 14. Възможно е из близките гори да е имало пръснато на махали българско население от разорени при завоеванието български села. Според народното предание турците са се заселили при Келтепе върху останките на споменатото по-горе тракийско селище, където се сочи, че е имало и [[джамия]], също и гробища по̀ на изток до шосето за Панагюрище. Предполага се, че в това село е имало и българско население. Не се знае поради каква причина това село се премества на обширното равно място на днешното село, където също била построена джамия като [[теке]] в памет на убит, вероятно знатен турчин. Там около тая джамия ставал сбор за молитви, борби и пазар на добитък и други стоки на турския седмичен празник – петък, не само на местните турци, но и на такива от околните махали и села, дори идвали на джамия и турци от Щърковската Юрта. По този начин се създава днешното село, на което се слага името Джумая, което значи Сбор, както е наречено в 1934 г.

Касае се най-напред за произхода на българското население. Произходът на днешните родове – всички преселници —- – е следният: от стария род Айнаджиски, чийто прапрадядо Айнаджията е дошъл от някоя съседна калаграрска махала, се развили днешните родове: Дулчовци, Лучовци, Делипенчовци, Керкеланите, Дуловци, Чубрини и Цветковци. От стария род Ненковци, дошъл от близкото Калагларско Орехово, се развили следните родове: Джалъзите, Чоловци, Шуманете, Колчовци и Мусиевци. От друг стар род Кехайовци, (Коевци), чийто прапрадядо Велко Кехаята, овчар на турци, дошъл от с. Айваджик ([[Дюлево (Област Пазарджик)|Дюлево]]), Панагюрско. Преди около 300 г. се развили родовете: Тоталаците, Куртаците, Спасовци, Стойчовци и Видини. От стария род Балджиовци, чийто прапрадядо е дошъл от село [[Голема Раковица|Раковица]], [[Община Елин Пелин|Елинпелинско]], най-напред в Калагларското Орехово и после се преселил в Джумая, произлизат по-новите родове: Мазаровци и Куртовци. Старият род Узуновци преди около 300 г. е дошъл от от с. [[Мухово]], [[Ихтиман]]ско. А родовете Пешловци, Веляците и Нейкови произхождат от неизвестен по-стар корен. В Джумая са дошли в миналото откъм Софийско Ковачите – български [[цигани]], които били повече от 10 къщи, но около 1940 г. се изселили в Пазарджик и с. [[Гелеменово]], та днес (към 2010 г.) са останали само 2 къщи. Временно са се заселвали в Джумая цигани [[ислям|мохамедани]]-[[бургуджии]], които изчезнали. Както се вижда, населението на Джумая се е събрало от разни места, но все от [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорието]], затова по език и бит то е средногорско население.

Частични изселвания от сбор са ставали преди и след Освобождението, но това между 1946 – 1965 г. е твърде голямо - – масово, 50 – 60 къщи. Както и по-напред те са се изселили главно в Пазарджик.