Сара Брайтман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без -та за година; козметични промени
м форматиране: 6x тире, 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 12:
| инструмент =
| глас = [[сопран]]
| период_на_активност = 1976- – досега
| лейбъл =
| влияния =
Ред 28:
През 1981 г. Сара Брайтман се явява на прослушване за мюзикъла „Котки“ на [[Андрю Лойд Уебър]], където е избрана за ролята на Джемима. Въпреки това обаче тогава тя не прави особено впечатление на Уебър. Година по-късно тя напуска „Котки“ за да играе в „Пиратите от Пензънс“ на лондонския театър Дръри Лейн. През 1982 г. е избрана за главната роля в оперния мюзикъл „Славеят“ на Чарлз Щраус, който променя живота ѝ, след като една вечер Андрю Лойд Уебър, който е сред зрителите, се влюбва в гласа ѝ, и за отрицателно време се влюбва в нея, след което двамата започват връзка, силно одумвана от таблоидите и британското общество. През 1984 г. те сключват и брак.
 
Сара Брайтман се превръща в най-голямата муза на Уебър. Първата им съвместна работа е мюзикълът „Песен и танц“, поставен на сцена същата година в лондонския Палас Тийтър. Впоследствие Уебър сътворява ''[[Фантомът на операта]]'', като написва и композира ролята на Кристин Дае специално за Брайтман. Още с премиерата си на сцената на Уест Енд през 1986-та продуцкията предизвиква фурор и превръща Брайтман в най-известния женски сопран във Великобритания. През 1988 г. „Фантомът на операта“ е представен и на сцената на [[Бродуей]] в [[Ню Йорк]], където се играе и до днес. Оригиналните композиции, включени в продукцията, са реализирани като албум, продаден в над 40 милионен тираж, което и до днес е ненадминат рекорд за албум с театрална музика.
 
През 1990 г. Сара Брайтман работи за последно с Уебър в мюзикъла „Аспекти на любовта“. Същата година двамата се развеждат и същевременно прекратяват и съвместната си работа. Между 1992 г. и 1995 г. Брайтман се ориентира към [[проза]]та и получава роли в четири спектакъла, всички на английска сцена.
Ред 39:
През 1996 г. Сара Брайтман записва дуетът „Time To Say Goodbye“ с [[Андреа Бочели]], който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск „Timeless“ (в САЩ „Time To Say Goodbye“), който се превръща в най-успешния ѝ самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцената при нея е бившият ѝ съпруг Андрю Лойд Уебър.
 
През 1998 г. Брайтман записва и издава албумaалбума „Eden“, който според нея самата, както и според нейните почитатели, най-добре описва нейната личност. Тя сама подбира лично всяка песен и дори засипва със собственоръчно написани писма италианския композитор [[Енио Мориконе]], молейки го да ѝ продаде правата на неговата композиция от филма „Мисията“ за да запише песен с нея. След няколко отказа накрая Мориконе се съгласява и така се ражда хитът „Nella Fantasia“ – емблематична песен за Брайтман, впоследствие изпята и записана от многобройни изпълнители от целия свят. Сред останалите забележителни песни в „Eden“ са кавърът на песента на групата [[Канзас]] „Dust In The Wind“, кавърът на песента на [[Селин Дион]] „My Heart Will Go On“ от филма ''[[Титаник]]'', изпята на [[италиански език]] със заглавие „Il Mio Cuore Va“, и ариите „Nessun Dorma“ на [[Джакомо Пучини]] и „Lascia ch'io Pianga“ на [[Хендел]]. Дискът става платинен в четири държави и златен в три, измежду които САЩ, където са продадени близо милион копия. Следващата година Брайтман стартира първото си интерконтинентално турне под надслов „One Night In Eden“. В рамките на седем месеца тя изнася общо 101 концерта в [[Северна Америка]], [[Европа]] и [[Африка]].
 
Веднага след края на турнето си, Сара Брайтман започва интензивна работа над следващия си албум. „La Luna“ се появява на бял свят през април 2000 г. в Европа и през август в Америка. Концепцията на албума, както подсказва и заглавието, е [[Луната]] и лунният пейзаж. Съдържанието на тавата отново е микс от поп и класическа музика, но този път атмосферата в песните е значително по-мрачна и мистична. Класическата част включва „How Fair This Place“ на [[Рахманинов]], „Solo Con Te“ на Хендел, „La Califfa“ на Енио Мориконе, както и „Figlio Perduto“, базирана на сегмент от Симфония номер 7 на [[Бетовен]]. Сред поп парчетата фигурират „Winter in July“, кавъри на песените на [[Дайдо]] „Here With Me“ и „Hijo De La Luna“ на испанската група Мекано, и баладата „This Love“ – най-драматичната включена песен. В „La Luna“ Брайтман записва за първи път и джаз парче – „Gloomy Sunday“. Официалните сингли са „A Whiter Shade of Pale“ и „Scarborough Fair“. Втората се превръща в хит в [[Азия]] и прокарва пътя на изпълнителката към азиатския маркет. „La Luna“ достига 17-то място в класацията ТОП 200 за албуми на американското списание [[Билборд]] и става златен, с продадени над 870 хиляди копия. Следва 10-месечно световно турне „La Luna Tour“, което обхваща 4 континента и включва общо 108 концерта.
Ред 50:
В края на 2008 г. Сара Брайтман издава и първия си албум на зимна и празнична тематика, наречен „A Winter Symphony“, заради непосредствената близост с издаването на предишния „Symphony“. Наред с класики като „Silent Night“ и „Amazing Grace“, тя включва и два различни варианта на „Ave Maria“ и вокална версия на класиката на [[АББА]] „Arrival“. В този албум Сара Брайтман показва най-нежните вокални тонове в цялата си кариера (най-вече в „In The Bleak Midwinter“, за която гласът ѝ е сравнен с този на малко дете), което се приема както много положително от някои слушатели, така и отрицателно. „A Winter Symphony“ става златен в Канада, Китай и Япония. Следва турнето „Symphony World Tour“, което показва няколко новаторски сценични ефекти, невиждани до момента. Това е и най-скъпото турне на Брайтман – според различни източници сценичното оборудване е било на стойност 2 милиона долара и е тежало около 100 тона.
 
През април 2013 г. Сара Брайтман ще издаде новия си албум „Dreamchaser“, чиято тематика е [[космосът]]. Концепцията, както вече стана известно, е вдъхновена от предстоящото пътуване на певицата до [[Международната космическа станция]] през 2014-та. От албума вече са издадени два сингъла – „Angel“ и „One Day Like This“.
 
На 12 ноември 2014 година Брайтман изнесе първия си концерт пред българска публика, в зала „Арена Армеец“ – София. Концертът е част от световното турне на мегазвездата ''„SARAH – Greatest Hits Tour“''. За първи път българските ѝ почитатели чуват на живо най-големите ѝ хитове. Британското сопрано дава един от последните си концерти на Земята, преди да се оттегли в едногодишна пауза. Тя е от избраните да посетят Международната космическа станция.
Ред 134:
 
== Видеозаписи ==
* ''Song and Dance'' (1983) - – в ролята на Ема
* ''[[Реквием]]'' (1985) - – сопрано
* ''[[Фантомът от Операта (мюзикъл)|Фантомът от Операта]]'' (1991) - – в ролята на Кристин Дайе
* ''The Music of Andrew Lloyd Webber'' (1995)
* ''A Gala Christmas in Vienna'' (1997)
Ред 142:
* ''One Night In Eden'' (1998)
* ''Andrew Lloyd Webber: The Royal Albert Hall Celebration'' (1998)
* ''Rosamunde Pilcher'' - – ''Zeit der Erkenntnis'' (2000)
* ''Sarah Brightman: La Luna: Live In Concert'' (2001)
* ''Harem: A Desert Fantasy'' (2003)
* ''Live From Las Vegas'' (2004)
* ''Sarah Brightman - – Symphony. Live in Vienna'' (2008) DVD
 
== Външни препратки ==