Гостилица: Разлика между версии

На север гостиловското землище граничи с районите на селата Ново село и [[Балван]], на североизток достига до земите на село [[Ветренци]], а на изток опира в хълмистите мери на малките селца [[Каломен]] и [[Чуково (Област Габрово)|Чуково]]. В югоизточна и южна посока граничи със земите на махалите Ритя, Пейна и Караиванца, а също и с нивите на селата [[Скалско]] и [[Славейково (Област Габрово)|Славейково]]. От запад периметърът се затваря с граничната зона на село Буря. Общата полупланинска площ в така описаните граници възлиза на около 3240032 400 дкр или над 32 кв.км.

Гостилица спада към Предбалканския географски, геоморфоложки и климатичен райони и атмосферните условия много силно се влияят от въздействието на Балкана. Климатът е типично континентален. През лятото температурите достигат до 36 градуса, а зимно време често падат до минус 15 – 20, но в някой редки случаи са достигали и под минус 30 градуса. За района са характерни валежите на дъжд, сняг, суграшица, а през топлите месеци и на градушки. Средногодишното количество на падналите валежи е около 575 мм. Основните дъждовалежи са през периода май – юни, когато не са рядкост интензивни падащи водни количества, създаващи по стръмните улици на селото цели буйно течащи реки. Снеговалежите най-често са през есеннозимните месеци декември, януари, февруари и доста рядко през март. Снежната покривка, с дебелина до 25 – 30 см, се задържа обикновено до края на февруари – началото на март, но макар и рядко има години с обилен снеговалеж и натрупване до 70 – 80 см. За селото са характерни ясните и безоблачни дни, като мъгли се образуват твърде рядко, предимно през последните есенни седмици на годината. Преобладаващите ветрове са северозападните и западните, които по-често донасят валежна облачност. В същото време по-редките североизточни ветрове понякога са много силни и докарват интензивни валежи, съпроводени с унищожителни градушки. От средата на пролетта все по-често се появяват южни и източни ветрове, от които растителната природа в района на селото се пробужда.

Фауната в района около Гостилица не се различава от тази на останалите части в страната, но от доста десетилетия не се е чувало там да са се появявали мечки, вълци, чакали или диви кози, а се увеличава популацията на сърните и дивите прасета. Обичайно се срещат много зайци, лисици, язовци, порове, таралежи, костенурки, къртици, белки, лалугери, катерици и т.н. Има смокове, усойници, пепелянки, водни змии, различни видове гущери и др. Преди много години по Орлов дол са гнездели орли, но те вече са само отминал и затихващ спомен.

Населението на селото до към средата на 20-ти век бе запазило своя първичен български антропологичен тип и тогава достигаше до 2100 души, с много малки изключения, родени все там. След колективизацията на земята и започналата индустриализация 1950 – 57 година, се наблюдава бързо и прогресивно стопяване на жителите на Гостилица и вероятно тази тенденция ще е устойчива и трудно обърната. Процеси на масово изселващи се хора от селото има още от края на 18-ти и 19-ти век, тадо чакначалото дона Първата световна война. Високата раждаемост (средно по 5 – 6 деца в семейство) е предопределяла много бързото увеличение на населението, а малкото и неплодородна земя е заставило много от родените там да се устройват в други по-близки или далечни краища на страната и дори чак в Америка (САЩ). Цели „колонии“ от гостиловци са заселени в селата Градище (община гр. Левски), Върбак (Шуменско), Хитрино (Шуменско), Водица (Поповско) и др. Изселилите се през втората половина на 20-ти век отидохаотиват най-вече в градовете Дряново, Габрово, Велико Търново, София и Варна. През последните няколко десетилетия в селото се заселиха, малко цигани и турци, които успешно са се включили в обществения живот там. Временно или постоянно в Гостилица са се установили, чрез закупуване на имоти и няколко англичани, придаващи му интернационален облик. Но все пак, намаляващото и застаряващо население на селото вече е по-малобройно от броя на къщите му!

Когато се разглеждат културните особености на Гостилица и на общественността в селото като цяло, трябва да се погледне в няколко посоки от миналото до наши дни. Основните носители на гостиловската културна традиция се коренят в начина на говорене, в отношението към православната християнска религия, в институциите където се създава културата, в характеристиките на бита в селото и т.н. Макар, че това село не е изолирано от другите поселища в региона и страната, начинът на изговаряне на много думи и цели словосъчетания е специфичен само за тези хора. Примерно и досега някои от възрастните и нискообразовани кореняци казват „ляп вместо хляб“, „бъ вместо бе“, „шъ вместо ще“, „вудъ – вода“, „гнилъ – глина“, „немъ – няма“, „снъъ – снаха“, „айдя – хайде“, „папур – царевица“, „моркуф- – морков“, „мой – може“, „ълвъ – халва“, „кусъ – коса“, „кувач – ковач“, „шилу – шило“, „жилу – жило“, „буклук – боклук“, „бужур – божур“, „бузъ – боза“ и още много други думи и изрази. С течение на времето хората повече се образоваха и говорът им се доближи до литературния.

От 2017 година се провежда и конски фестивал.

http://www.dryanovo.bg/bg/category/72/%D1%81с.-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0гостилица.html<references />