Уикипедия

Марин Георгиев (поет): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 17:
| дебют = „Село“ (1975)
| известни творби = „Показалец“ (1986)
| награди = „[[Теодор Траянов (награда)|Теодор Траянов]]“ (2012)
| повлиян =
| повлиял =
Ред 28:
 
== Биография ==
Марин Георгиев е роден на [[9 април]] [[1946]] г. в с. [[Биволаре]], [[Плевен]]ско. Завършва Техникум по механотехника в [[Плевен]] и [[българска филология]] във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Кирил и Методий“]]. Редактор в културния отдел на Радио Варна. Работи във вестниците „Учителско дело“, „[[Народна младеж]]“, „Пулс“ и „[[Литературен фронт]]“.
 
В края на 1981 г. е приет за член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]], преди това - – в [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]], после и в [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]].
 
В края на декември 1990 г. е назначен за зам.-главен редактор на органа на СБП „Литературен фронт“, преименуван от новото ръководство в „Литературен форум“.<ref>[http://slovo.bg/litforum/index.php?v=arhiv Сайт на „Литературен форум“ с броеве от 2002 г.]</ref>
 
В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата - – „Литературен форум - – ООД“. На 5 февруари 1992 г. е избран от общото събрание на съдружниците за управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е и собственик.
 
През 1994 г. е сред създателите на [[Сдружение на българските писатели|Сдружение на български писатели]], а през 1996 г. - – на „Форум Българо-унгарска взаимност - – 2014“, който е със седалища в [[Будапеща]] и София.
 
== Творчество ==
Ред 45:
* ''„Село“'', изд. „Народна младеж“, 1975;
* ''„Памет“'', изд. „Народна младеж“, 1979;
* ''„От първо лице“'', изд. „Български писател“, 1986;
* ''„Показалец“'', „стихотворна книга“, изд. „Георги Бакалов“, Варна, 1986;
* „''Доживяване''“ – късни стихотворения, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2011<ref>Рец. за книгата: Владимир Шумелов, [http://liternet.bg/publish26/vladimir-shumelov/marin-georgiev.htm „Късните стихотворения“ на Марин Георгиев“], Електронно списание LiterNet, 14 февруари 2012, № 2 (147).</ref>;
Ред 70:
 
=== Преводи ===
* Лариса Василиева, ''„Зимна дъга“'', избрани стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, изд. „Народна култура“, 1986;
* Ищван Шинка, ''„Под безмилостните звезди“'', стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, изд. „Българска сбирка“, 2006;
* Ищван Шинка, ''„Поле и мечти“'', стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, второ допълнено издание - – „Литературен форум“, 2010.
 
== Награди ==
През май 2001 г. Марин Георгиев получава високото държавно отличие на Унгарската република за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура - – „Про Култура Хунгарика“, връчено му лично от министъра на културата на Република Унгария.<ref>[http://www.slovo.bg/old/litforum/121/hungarica.htm „Pro Cultura Hungarica - – за четвърти път“], „Литературен форум“, бр. 21 (462), 23.05.2001 г.</ref> За същото през 2016 г. става носител на ордена на президента на Унгария.
 
Първи носител на наградата „[[Теодор Траянов (награда)|Теодор Траянов]]“ в Пазарджик (заедно с [[Валери Станков]]) (2012).<ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14017&sid=36 „Марин Георгиев и Валери Станков са първите носители на наградата за поезия „Теодор Траянов“], електронен бюлетин „Културни новини“, 2 февруари 2012 г.</ref>
 
На 14 февруари 2018 г., в гоблената зала тана хотел ,,Гелерт", Будапеща, му е връчена Международната литературна награда Паметна сабя "Балинт„Балинт Балаши"Балаши“ за заслуги към унгарската литература.
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марин_Георгиев_(поет)“.