Уикипедия

Григорий Зиновиев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Евреи в Русия, ползвайки HotCat
мРедакция без резюме
Ред 34:
| подпис =
}}
'''Григорий Евсеевич Зиновиев''' (11(23) септември 1883 – 25 август 1936), роден '''Hirsch Apfelbaum''', известен и като Евсей и Овсей, второ име Герш, Гершен, Гершон и Гирш, фамилно име Аронович (в литературата си използва фамилията '''Радомилски''') е [[Болшевики|болшевишки]] революционер и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] политически, и държавен деец. Един от членовете на първото Политбюро, дългогодишен глава на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]]. След смъртта на [[Владимир Ленин|Ленин]], заедно със [[Йосиф Сталин|Сталин]] и [[Лев Борисович Каменев|Каменев]], създават ''тройка'' („[[триумвират]]“) и управляват партията, но това не продължава дълго. Изключен е три пъти от [[Комунистическа партия на Съветския съюз|КПСС]](в 1927 г., 1932 г. и 1934 г.). Осъден на смърт на [[Първи московски процес|Първия московски процес]] и разстрелян. Посмъртно, през 1988 г. е [[Реабилитация|реабилитиран]].
 
== Преди революцията ==
Ред 52:
Зиновиев поставя под остра критика [[Червен терор (Съветска Русия)|червения терор]] на Ленин. Води защитата на града срещу бялата армия на Юденич и де факто е един от създателите на червената армия. Троцки се изразява за него като посредствен, но това може да е заради проблемите с железничарите. Григорий също така се опълчва на ленинския избор за преместване на столица от Петроград в Москва.
 
След като се съгласява с подписването на [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]] Зиновиев отново влиза в [[Съвет на народните комисари на СССР|Съвета на народните комисари]] и за пореден път е избран за член на Централния комитет на VII конгрес на партията на 8 март 1918 г. Той е бил поставен начело на Петроград (Санкт Петербург преди 1914 г. и от 91 до днес, Ленинград 1924- – 91) и регионално управление.
 
Някъде през 1918 г., а Украйна е под германската окупация, равините на Одеса тържествено [[Анатема|анатемосват]] Троцки, Зиновиев и други лидери еврейски болшевики в синагогата.
Ред 63:
Зиновиев и Каменев помагат Сталин да не изгуби позициите си в партията. Точно Зиновиев предлага в 1922 г. Сталин да бъде назначен за Генерален секретар на ЦК. Тримата образуват така наречената ''тройка.'' Имат спорове с Троцки още от около 1921 г. и сега се опитват да го отстранят от редиците си. На XIII конгрес на партията Зиновиев осъжда действията на Троцки и „Троцкизма“.
 
След като отношенията между него и Каменев западат, а Сталин придобива все по-голяма власт, ''тройка-тройката''та започва да се разпада. През октомври 1924 г. Троцки пише полемичното есе „''Уроки Октября''“(„Октомврийски уроци“), предговор към третия том на Събраните творби [на Троцки]. Там помества и информацията, че Каменев и Зиновиев не са желали въоръжена революция през 1917 г., което отприщва нови вътрешнопартийни проблеми. Двамата и последователите им пък обвиняват троцки в многобройни грешки по времето на гражданската война. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като „арабски приказки“ и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци, но не желае да бъде премахнат от партията (желанието на другите от ''тройка''-татройката).
 
Сталин се съюзява с [[Николай Бухарин]] и [[Алексей Риков]], срещу Каменев и Зиновиев, които били на страната на ленинската вдовица и [[Григорий Соколников]]. Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със стрария – Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа. Сталин пише това до [[Вячеслав Молотов|Молотов]] и после партийните му последователиобвиняват Зиновиев в използването на Коминтерна за лъжливи, измислени истории. Само с делегацията Ленинград зад тях, Зиновиев и Каменев се оказват в малцинство и са разгромени.
Ред 80:
Втората му жена – Злата Ионовна Лилина (1882 – 1929 г.), с псевдоним Левина Зина е член на РСДРП от 1902 г., работи във в. „Правда“, в. „Звезда“ и в ''Петросовет'' ([[Петербургски съвет на работническите депутати]]). От нея има син – Стефан Григоревич Радомилски (1908 – 1937 г.), който се жини. Разстрелян е, а жена му е изпратена в изгнание.
 
Третата му жена – Ласман Евгения Яковлевна (1894- – 1985 г.). В заточение и в затвор от 1936 г. до 1954 г. Реабилитирана на 17 март 2006 г.
 
== Библиография ==
* ''Васецкий Н. А.'' Г. Е. Зиновьев: страницы жизни и политической деятельности // Новая и новейшая история. – 1989. — № 4. — С. 111–139111 – 139.
* ''Васецкий Н. А.'' Г. Е. Зиновьев: страницы политической биографии. — <abbr>М.</abbr>: Знание, 1989. – 64 с. – (Новое в жизни, науке, технике. Серия „История и политика КПСС“; № 6).
* ''Васецкий Н. А.'' Ликвидация. Сталин, Троцкий, Зиновьев : фрагменты политических судеб. — <abbr>М.</abbr>: Московский рабочий, 1989. – 204 с.
Ред 89:
* [[Grigori Jewsejewitsch Sinowjew#cite ref-2|Hochspringen↑]] Conquest, Robert: ''The Harvest of Sorrow.'' Arrow edition 1988, [[Spezial:ISBN-Suche/0099569604|ISBN 0-09-956960-4]], S. 24.
* [[Grigori Jewsejewitsch Sinowjew#cite ref-3|Hochspringen↑]] Richard Pipes: ''Russia under the Bolshevik Regime.'' 1994, [[Spezial:ISBN-Suche/0679761845|ISBN 0-679-76184-5]], S. 499.
* [[Grigori Jewsejewitsch Sinowjew#cite ref-4|Hochspringen↑]] Richard Pipes: ''The Russian Revolution.'' First Vintage Books 1991, [[Spezial:ISBN-Suche/0679736603|ISBN 0-679-73660-3]], S. 819- – 820.
* [[Grigori Jewsejewitsch Sinowjew#cite ref-5|Hochspringen↑]] George Leggett: ''The Cheka: Lenin’s political Police.'' Clarendon Press, Oxford 1981, [[Spezial:ISBN-Suche/0198225520|ISBN 0-19-822552-0]], S. 111.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Григорий_Зиновиев“.