Космически кораб Аполо: Разлика между версии

[[Америка]]нският космически кораб '''Аполо''' (на англ. ''Apollo spacecraft'') е разработен от [[НАСА]] с основно предназначение за достигане на човек до [[Луна]]та и модифициран по късно за доставяне на екипаж на американската космическа лаборатория [[Скайлаб]], както за съвместният полет и скачване със съветският космически кораб "„[[Союз]]"“ 19. Кораба е извеждан в орбита от [[ракета носител]] [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо II]], [[Сатурн I]], [[Сатурн IB]], и [[Сатурн V]]. Състои се от три основни части - – '''Команден модул''' (СМ), '''Сервизен модул''' (SM) и '''Лунен модул''' (LM), както и '''Аварийна система за спасение''' ''(Launch Escape System)'' (LES) и '''Космически адаптор на Лунния модул''' ''(Spacecraft Lunar Module Adapter)'' (SLA). Максимално стартово тегло на кораба е около 74 тона с обем на жилищните сектори от 12,70 м³, максимално време за пребиваване на Луната около 75 часа. Общият брой на мисиите от 1961 г. по програмата "„[[Аполо]]"“ е тридесет и три.

Командния модул е основният работен и жилищен сектор за екипажа на кораба. В херметизираната кабина са разположени системите за управление и навигация, радио и комуникационна връзка, койките на екипажа, преден люк за преминаване в Лунния модул, страничен люк служещ за вход - – изход на екипажа на Земята, пет илюминатора за пряко наблюдение и парашутната система за приземяване. Командния модул е разработен от американската фирма [[North American Aviation]] и има формата на конус със сферична основа с височина 3470 мм и диаметър на основата 3900 мм с ъгъл на върха от 60° и тегло от 5806 кг. Дъното на конуса представлява топлоизолационен щит за предпазване при навлизането в земната атмосфера.

Живото поддържащата с-масистема в кораба е разработена и произведена от американската фирма [[Airsearch]]. Системата осигурява в кабината на кораба температура от 21 - – 27°С, влажност на въздуха от 40 до 70 % при налягане от 0,35 кг/см². При старта на кораба атмосферата се състои от 60 % [[кислород]] и 40 % [[азот]], като в процеса на полета се заменя с чист кислород. Тя има запас за четиридневно продължение на полета от нормално предвиденото време. Предвидена е и аварийна кислородна система която се включва автоматично при падане на налягането в кабината на екипажа при евентуален пробив от метеорит.

*Тегло на рециклираща с-масистема: 245 кг

*Тегло на навигационна с-масистема: 505 кг

*Тегло на телеметрична с-масистема: 200 кг

*Тегло на електрическа с-масистема: 700 кг

*Тегло на комуникационна с-масистема: 100 кг

*Тегло на с-масистема за контрол на въздуха: 200 кг

*Електрическа с-масистема: 28 V, три 40 А/ч сребърно-цинкови акумулатора, два 0,75 А/ч сребърно-цинкови пиротехнически акумулатора

*Парашутна с-масистема: два 5 метрови конусовидни забавящи парашута, три 2,2 метрови кръгли изтеглящи парашута, три 25,45 метрови основни парашута

В Сервизния модул са разположени двигателите, резервоарите за гориво, електрозахранването, научната апаратура и част от радио-комуникационна система за връзка със [[Земята]].

Системата се състои от 4 общонасочени антени и една антена с голяма точност. Последната има четири параболични излъчвателя с диаметър по 80 см. Цялата конструкция се превежда в работно положение при достигане на орбита около Луната. Комуникацията със земята се осъществява с два радиоприемника в диапазона на [[УКВ]] сектор и телевизионна връзка в S диапазона.

* Сектор едно - – Обикновено Сектор едно е напълнен с баласт за поддържане на центъра на [[гравитация]] на Сервизния модул. На корабите [[Аполо 15]], [[Аполо 16]] и [[Аполо 17]] е складирана научна апаратура за работата на лунната повърхност. Тя включва панорамна камера, [[Гама лъчев спектрометър]], камера, [[Лазарен високомер]], [[Обемен спектометър]] и лунен суб-сателит.

* Сектор две - – В Сектор две се помещават резервоара за окисляване на горивото с размери 1,30 м х 3,90 м и вместимост от 6315 кг от където то се подава в основния двигател.

* Сектор три - – Основния резервоар за гориво се намира в Сектор три. Обема му е 51185 118 кг ( 11 283 lb ) 3,92 м х 1,14 м.

* Сектор четири - – Тук е разположена по-голямата част от електрическата с-масистема. Два кислородни резервоара по 290 кг с течен кислород и два резервоара с течен водород по 25 кг произвеждат гориво за електрическата с-масистема на кораба а от резервоарите с кислород се поддържа въздушната система на кораба. При химическата реакция между кислорода и водорода се отделя незначително количество вода използвана за пиене от екипажа. Всяка една от камерите тежи по 112 кг.

* Сектор пет - – В Сектор пет се намира резервоара за корабно гориво. В него се намира още 3950 кг не окислено гориво, което се подава в основния двигател.

* Сектор шест - – Основния резервоар за не окислено гориво е разположен в Сектор шест. Съдържа 32013 201 кг гориво.

*Тегло: 24 523кг523 кг

*Ракетни двигатели за управление (РДУ): 16 х 440 N

*Ускорение на РДУ: 290 с ( 2,84 kN х с/кг )

*Ускорение на ОДС: 314 с ( 3.08 kN х с/кг )

*Електрическа с-масистема: 6,30 kW, 670 А/ч

Лунния модул представлява двуместен спускаем апарат състоящ се от две степени - – Спускаема '''( Descent Stage )''' и Излитаща '''( Ascent Stage )'''. Той е разработен от американската фирма [[Grumman Corporation]] като първият проект е разгледан още през края на 50 те години на ХХ век. Повторно проекта започва да се разработва през 1962 г. като първият [[Лунен модул]] [[LM-1]] е изведен в Космоса на 22 януари 1968 г. с космическият кораб [[Аполо 5]]. Следват полети с [[Аполо 9]] с екипаж от трима астронавти на околоземна орбита, [[Аполо 10]] на орбита около Луната и [[Аполо 11]] където [[LM-5 Eagle]] осъществява меко кацане на лунната повърхност с хора на борда. През април 1970 [[LM-7 Aquarius]] спасявя и завръща на Земята членовете на [[Аполо 13]], претърпяли авария в Космоса. На борда на [[LM-8 Antares]] с [[Аполо 14]] вече е качена и първата товарна "„[[рикша]]"“, която астронавтите използват за пренасяне на своята научна екипировка по лунната повърхност. Следва модификация на Лунния модул и следващите три експедиции [[Аполо 15]], [[Аполо 16]] и [[Аполо 17]] разполагат с истинско превозно средство - – [[Лунар Роувър]].

Спускаемата степен е снабдена с двигател за извършване маневри по траекторията и осъществяване на меко кацане на повърхността на Луната. Тук също са разположени товарен отсек за научна апаратура, кислороден резервоар за престой от два - – три дни на Луната, външна телевизионна камера, резервоар за вода, електрически батерии, електронно оборудване, подсистема за навигация и управление, прилуняващ радиолокатор, инструменти и кутии за събиране на образци от повърхността и специален пакет от научни прибори [[ALSEP]] който остават на лунната повърхност. Специалното сгъваемо четирикрако шаси на Лунния модул е оборудвано с пиропатрони които омекотяват кацането на повърхността и с помощта на система от лостове и пружини заема хоризонтална линия.

Излитащата степен има три основни отсека, херметическа кабина за работа и почивка на екипажа, централен отсек и заден отсек за оборудване. Снабдена е със собствени двигатели за отделянето от Луната, маневриране и скачване с Командния модул. В нея са разположени пулт за управление, приборни таблици за ръчно прилуняване, радио-комуникационна система, радар, седалките на екипажа, два странични и един челен илюминатора за пряко наблюдение, люкове за преминаване в Командния модул и за излизане на лунната повърхност, телескоп за наблюдение, електрически батерии и резервоар с кислород.

*Ускорение на РДУ: 290 с ( 2,84 kN х с/кг )

*Основен двигател на Излитаща степен (ОДИ): 1 х 16 kN

*Ускорение на ОДИ: 311 с ( 3.05 kN х с/кг )

*Електрическа с-масистема: 28 V DC, 115 V 400 Hz AC, 17 kW, 800 А/ч

*Основен двигател на Спускаема степен (ОДСс): 1 х 44 kN

*Ускорение на ОДСс: 311 с ( 3.05 kN х с/кг )

*Електрическа с-масистема: 33 kW, 1600 А/ч

[[Система за аварийно спасяване|Системата за аварийно спасяване]] '''Launch Escape System''' (LES) представлява отделна [[ракета-носител]] [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо ІІ]]закрепена на върха на Командния модул. Тя бива задействана автоматично ( възможно е и ръчно ) при изстрелването и възникване на пожар, експлозия или отклонение от курса на основната ракета носител Saturn. При възникване на подобна ситуация LES се задейства като запалва двигателите и се отцепва съвместно с Командния модул и набира височина. При достигане на подходяща височина Командния модул от своя страна също се отцепва от извеждащата го ракета и са приземява с парашутната си система аварийно на земната повърхност. На върха на LES е монтиран допълнителен двигател който отклонява Командния модул при аварийна ситуация в страни от курса, като увеличава по този начин ъгъла на атака и не позволява на капсулата да падне на мястото на катастрофата.

Космическия адаптор на [[Лунен модул|Лунния модул]] '''Spacecraft Lunar Module Adapter''' (SLA) е предназначен да предпази [[Лунен модул|Лунния модул]] при излитане и преминаване през [[земна атмосфера|земната атмосфера]]. Той свързва ракетата-носител Saturn със Сервизния модул и се състои от четири алуминиеви панели образуващи конус върхът на който е съединен за Сервизния модул. След излизане на ракетата в открития космос с пиротехнически средства SLA се отстранява от основната конструкцията и освобождава място за следващата маневра на Командния и [[Лунен модул|Лунния модул]], който се отделят един от друг и след маневра при която се обръщат един към друг, отново се скачват и поемат към Луната.

*{{икона|en}} [http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/SP-4009/contents.htm The Apollo Spacecraft - – A Chronology]

*{{икона|en}} [http://www-pao.ksc.nasa.gov/kscpao/history/apollo/flight-summary.htm Apollo - – The Moon Missions]