Уикипедия

Тодор Пеев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Тодор Пеев
| портрет = Todor Peev.JPG
| категория = революционер
| px = 240
| описание = български революционер и общественик
| роден-място = [[Етрополе]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
 
'''Тодор Пеев (Пейов) Стоянов''' е деец на българското национално-освободителното движение, журналист, драматург и драматург.дипломат, Членчлен на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]].
 
==Биография==
Тодор Пеев е роден през 1842 г.година в град Етрополе. Първоначално се образова в родния си град, след това в [[Ловеч]] и [[София]]. Учи във Френския колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ в Цариград (1863-1865). Работи като главен учител в [[Силистра]], [[Кюстендил]] и Етрополе. Съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“ в Етрополе. ▼
 
Включва се в националноосвободителните борби на българите. Избран е за председател на Етрополския частен революционен комитет на [[ВРО]] (1870). Взема участие в работата на Общото събрание на [[БРЦК]] в Букурещ (1872). Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След [[Арабаконашки обир|Арабаконашия обир]], към който има отношение, заминава за [[Браила]] (1872). Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Взема участие в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] в 1875 година и на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] на следната 1876 година. ▼
▲Тодор Пеев е роден през 1842 г. в град Етрополе. Първоначално се образова в родния си град, след това в [[Ловеч]] и [[София]]. Учи във Френския колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ в Цариград (1863-1865).
[[File:Todor-Peev-1873.jpg|ляво|мини|120п250п|Тодор Пеев, 1873 г.]]▼
 
Работи като главен учител в [[Силистра]], [[Кюстендил]] и Етрополе. Съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“ в Етрополе.
 
▲Включва се в националноосвободителните борби на българите. Избран е за председател на Етрополския частен революционен комитет на [[ВРО]] (1870). Взема участие в работата на Общото събрание на [[БРЦК]] в Букурещ (1872). Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията.
 
След [[Арабаконашки обир|Арабаконашия обир]], към който има отношение, заминава за [[Браила]] (1872). Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“.
 
Взема участие в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]] и на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]].
▲[[File:Todor-Peev-1873.jpg|ляво|мини|120п|Тодор Пеев, 1873 г.]]
Тодор Пеев се е познава и поддържа кореспонденция с много видни представители на национал-освободителното движение. В едно от писмата си до него [[Христо Ботев]] излива огорчението си от бездействието на революционните среди:
 
''„Види{{цитат|Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: що да пиша? … Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да прознеса над себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете?“'' (<ref>[[s:Писмо от Христо Ботев до Тодор Пеев, 12.02.1876|Писмо от 12.02.1876]])</ref>}}
 
След Освобождението заема редица важни административни длъжности. Окръжен началник на [[Златица|Златишко]], [[Кюстендил]]ско, Варненско, [[Плевен]]ско и [[Свищов]]ско. Окръжен управител във [[Варна]] (1899). Търговски агент в [[Скопие]] (1899-1901). Член е на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“.
 
Разочарован от следосвобожденската действителност се самоубива на 26 юли 1904 г.година в град София
 
== Източници ==
[http://focus-news.net Агенция „Фокус“ от 12 февруари 2006 г.]
 
== Бележки ==
<references />
 
{{пост начало}}
{{пост| [[Българско консулство в Скопие|търговски агент в Скопие]]<br/>|6 юни 1899|6 май 1901|[[Даниел Юруков]]|[[Димитър Ризов]]}}
{{пост край}}
 
{{Портал|България|Македония}}
{{СОРТКАТ:Пеев, Тодор}}
 
[[Категория:Дейци на ВРО]]
[[Категория:Български просветни дейци]]
Ред 42:
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Възпитаници на Истанбулския френски колеж „Сен Беноа“]]
[[Категория:Консули в Скопие]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодор_Пеев“.