Петър Иванов (просветен деец): Разлика между версии

| име = Петър Иванов

| портрет = Petar Ivanov (1847 - 1927).jpg

| px категория = 240писател

| описание = български просветен деец

| роден-място = [[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]]

| починал-място = [[Стара Загора]], [[Царство България]]

Петър Иванов е роден в [[Стара Загора|Ески Заара]] през 1847 година. Записва се в Духовната семинария в [[Белград]], но я напуска, за да постъпи във [[Втора българска легия|Втората българска легия]]. Произведен е в чин, но скоро след това е разжалван и изгонен от легията, тъй като е протестирал срещу опитите на един от преподавателите - майор Драгашевич (Драгошевич), да представи в ущърб на българите сръбските етнически граници.<ref>Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 404, 410-411.</ref>

През 1870 година Иванов завършва Духовната семинария в Белград.<ref name="ЕБІІІ">Енциклопедия България, том 3, И-Л, София 1982, с. 21.</ref> Завръща се в СтараЕски ЗагораЗаара, където учителства през 1871 и 1873-1875 година. През 1872 г.година е учител в [[Сливен]], а през 1873 г.година - в [[Карнобат]].<ref name="ЕБІІІ" /> През 70-те години участва активно в работата на [[читалище]]то в [[Стара Загора]], като организира [[хор]] и поставя първите театрални представления в града.

През 1875 година е съден като участник в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]].<ref name="ЕБІІІ" /> Забранено му е да учителства в пределите на ТурскатаОсманската империя. През 1876 г. заминава за Цариград, където жена му е назначена за учителка. Руско-турската война го заварва в Цариград.

Сътрудничи с дописки, статии, рецензии, стихове на в.вестниците „Македония”, „Право”, „Шутош”, „Напредък”, „Зорница”, на сп. „Читалище”, „Училище”, „Ден”, а след Освобождението - на сп. „Наука” (Пловдив), „Искра” (Шумен), „Български преглед”, „Периодическо списание”, във в. „Марица”, „Южна България”, „Илюстрация светлина” и др. От 1874 година е дописен член на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]], а от 1884 г. - негов действителен член.<ref name="ЕБІІІ" />

На 23 октомври 1891 е награден с черногорски орден „Княз Данило I“ III степен, който той връща със специално писмо до Н.В. черногорския крал [[Никола I Петрович]] от 6 декември 1913 година (след края на [[Междусъюзническата война]]).